Беше майски, ясен ден, по небето облаче не се виждаше. Въздуха сладко ухаеше на цветенца и тревички. Пеперудки и пчелички танцуваха наоколо. В малката горичка до езерото, на най-високия клон на стария дъб, катеричката Веселка почистваше пухкавата си червеникава опашка. Гласеше се за голямо празненство. Днес на една, скрита полянка до езерцето, мишката Шуши сватба вдигаше, женеше сина си.
Изневиделица под дъбовото дърво се изтърколи една бодлива топка, стресната от шума Веселка погледна надолу. Бодлите се раздвижиха и се показа влажния остър нос на Ежко, събудил се рано днес, и той на венчавка е канен.
– Ей Ежко, изплаши ме, как така не спиш през деня-провикна се Веселка.
– Не питай приятелко, ами слез да ме почерпиш от твоя вълшебен чай за разсънване – измрънка таралежа.
Катеричката с два подскока се озова на земята и разчисти замаскираната с клонки хралупа в корените.
– Хайде влизай, късметлия си , точно съм приготвила една специална билкова отвара, рецептата я имам от баба.
-Абе, аз съм и малко гладен, уж не ям през деня, нали спя по това време- усмихна се Ежко- нямаш ли някоя останала лешникова курабия.
Веселка отсипа чай в купички от орехови черупки, донесе малко сочни черешки и една овесена питка за да нахрани госта си. Първият етаж от хралупата, тя използваше само като идваха приятели, нагоре по стълбите, които извиваха в кухината на дънера се криеше спалнята, а до нея килера с провизии. Ежко първо изгълта черешите, след това изпи ароматния чай.
Докато отхапваше доволно от питката промърмори:
– Много благодаря, спаси ме, вече усещам, че съм жив, имам настроение за веселба, страхотен чай правиш, най-слънчевите билки подбираш.
– Щом ме похвали, ще ти отсипя да си носиш у дома, изсушени имам много, складирани от миналата година. Сега пак ще започна да събирам, и гъби имам останали и шипки, ако пък знаеш какво шипково вино съм направила, ще го пием на сватбата. Преляла съм го в шушулки дето не пропускат и съм ги стегнала с тревички отгоре. Шуши ще мине да натовари всичко на нейната количка, ти трябва да помогнеш да я откараме до езерцето, сега нали си нахранен и освежен.
-Ще помогна, как няма да помогна. Може също да сложиш неща по бодлите ми.
Отвън се дочу търкаляне на колелета и на вратата се показа усмихнатото лице на Танчо, съпруга на мишката Шуши:
-Я, какво сте се разприказвали сладко, няма време, хайде да товарим, че път ни чака, закъсняваме. Какво слънчево време се е отворило, дано не завали само надвечер.
Трите животинчета отрупаха набързо малката каручка с шипково вино, черешов сироп, сушени ябълки и много лешници за мезе. Преди да потеглят Веселка покри вратата на хралупата си с клечки, страх я беше от черната катерица Пират, пазеше от него запасите си.
Слънцето блестеше от средата на небето, обедно време, пътечката извиваше под сенките на къпиновите храсти, бутането на пълната кола се оказа доста трудно. Скоро замириса на влага, наближаваха езерото, полъхна ветрец, донесе аромат на диви теменужки. Те растяха около езерото и точно сега беше времето когато цъфтят.
Срещу тях между два големи бодила се появи патока Пешо с шапка от вестник. На врата му висеше кошница пълна с боклуци.
-Накъде си се разбързал- попита го Веселка.
– Абе, не е за разказване, събирам отпадъците на тия нахални рибари, хвърлят ги навсякъде. Вчера малкото ни глупаво пате нагълта една капачка и се задави, трябваше доктор Щъркел да я вади от гърлото му. Жена ми Пепа така се изплаши, че ме изпрати на оборка. Много събрах, ама свършване нямат, уморих се.
-Ай, тия човеци – намеси се Ежко – егоисти, а ти тия боклуци какво ще ги правиш, да вземем да ги използваме за разни неща. Дай да ги разгледам. Спомних си за дядо, как обичаше да повтаря, колко чисто и спокойно било през неговите младини. Разраства се селото, град ще става, дано не превземат гората.
-Ние сме тръгнали да подготвяме сватба – обади се мишока Танчо – нали сте канени, стига приказки, бързаме. Хайде, до скоро виждане.
На малката сватбена полянка, скрита от човешки очи, приготовленията почти привършваха. Мишки се суетяха насам натам с пълни кошнички. Какво ли нямаше в тях, питки с коприва, семена, сушени гъби и плодове. Плетени от клонки столчета се мъдреха около масички пънчета. Гирлянди от бъз и дъхава иглика се поклащаха празнично. Шуши подреждаше на централната маса специалните си кексчета. За тези кексчета тя използваше овесено брашно, което мелеше в малка каменна мелничка, а овесените зрънца се събираха чак от овесената нива. Оркестъра, пет мишока със свирки от шушулки, вече загряваше. Булката Капка имаше рокля от листенца и венче от маргаритки.
Гостите започнаха да пристигат и да се настаняват. Всеки носеше по нещо за подарък. Купички от жълъдови шапчици се пълнеха с шипково винце, а за децата с полезен бъзов сок.
Ежко, Танчо и Веселка разтоварили вече каручката, също се включиха във веселбата. Всичко вървеше по план, младоженците изглеждаха много щастливи.
След като премина венчавката, танците и яденето започнаха. Нашите горски приятели знаеха как да празнуват.
В разгара на празненството вятъра се усили, донесе миризма на изгоряло, пушек се изви към вечерното небе.
Бухала, нали вижда и знае всичко, долетя откъм гората и кацна в средата на дансинга.
– Бързо, бързо – развика се той – пожар, днешните туристи не са си изгасили огъня хубаво, сега вятъра го разпали, трябва да помогнете.
Мишки, катерички, птички се разтичаха, всеки грабна каквото съдче намери за да го пълни с вода от езерото.
Дребни бяха горските ни приятели, колко ли вода можеха да пренесат. Всички се молеха наум, дъжд да завали, гората да спаси.
Чудото се случи, едри капки закапаха, първо бавно, после по бързо и накрая ливна порой. Пожара изгасна преди да е пораснал, мокри до кости, приятелите ни се запрегръщаха.
Този път им се размина, гората и техните домове оцеляха.
Време беше да се приберат на сухо и да се опитат да поспят.
Докато се въртеше в малкото си покрито с пух легло и чакаше вълшебния чай за сън да подейства, Веселка си мислеше, че вече не се чувства спокойна в хралупата си.
Всъщност никой от нашите малки сватбари, не се чувстваше сигурен тази вечер и много успокоителен чай се изпи преди умората и съня да надделеят.
Горската сватба
Коментари:
