Едно малко момче желаело да се измъкне само от пещерата на Мрака.
Ала за да го направи, трябвало самото то да започне да различава разнообразните багри , съставящи цветовете , придаващи колорит на света , тъй като сега виждаше само в черно , бяло , и сиво вселената около себе си.
И за да прогледне , трябвало да се престраши да се допита до оракула на Цветовете.
Оракулът беше предсказал хода на множество страшни войни , бе познал кои царе ше погинат , и кои ще пребъдат във вечността.
Обаче този Пророк на Багрите живееше много навътре , в самото гърло на пещерата.
Малкото момче се осмели да понечи пътешествието в глъбините на пешерата на Мрака , и дори изтръгна собственото си сърце , за да осветява пътя си в непрогледния , черен за него мрак.
След време към момчето се присъединиха и всички останали хора , виждащи цветовете, ала ламтящи за още по-ярка палитра , достъпна за очите им.
Щом достигнаха Оракула , се изненадаха от външността му , тъй като целия бе катранено-черен , а само очите му бяха изпъстрени в цветовете на дъгата.
Момчето и тълпата замолиха Оракула да запита боговете , за да разберат дали ще започнат да виждат по-цветно , на което Пророкът отговори:
-Щом душата ви се пречисти от цветове, само тогава ще видите Небесните багри.
Загубете цвета си , за да се намерите претворени в краските на Бога.
И скоро хората започнаха сами да търсят , тъй както първоначално черногледото момче изхода от пещерата, и търсейки…разбраха ,че пещерата се обновяваше всеки ден , въпреки ,че успешно разрушаваха нейната конструкция всяка вечер, ала с всяко утро дъгата до слънцето , което скланяше лъчите си към нейното гърло, ставаше все по-близка , и по-ярка със своите багри…
Катерина Тодорова Кацарова, 18г.
