„Разходка из чудния град“

Глава 7

След обяда Младен заедно с Надежда, Мария и децата пристигнаха в града. Щяха да разгледат важните места, които Надежда трябва да знае, пък и да направят най-необходимите покупки за Имението. Той искаше да ѝ покаже пазара и купола, където хората се събираха, за да обсъждат съществени въпроси за града. Когато влязоха Надежда видя голяма кръгла зала със столове по периферията. На входа висеше плакат с обява за следващата среща – идния вторник. Темата беше „Нарастващият брой на лисиците, навлизащи в именията“. За хората беше ценно да обмислят всички варианти на реакция, така че да предпазят както домашните животни, така и живота на лисиците в естествения им вид. Първи даваха своите предложения най-възрастните. 

Семейството отиде до Училището, което приличаше повече на артистична къща от естествени материали с просторни ателиета по изкуства от двете ѝ страни! През широките прозорци на едно от тях се виждаше танца на няколко човека, избрали да се занимават с  балет. Надежда спря загледана в грациозните им движения. По лицето ѝ се четеше такова вълнение, че няколко сълзи се търкулнаха по страните ѝ, но тя продължи замечтано да гледа танца.

– Как си ? – попита разтревожено Марта. – Мислехме, че ще те зарадваме, а пък то…

– Ооо, дори не знаеш колко ме радвате! Толкова е хубаво, че се страхувам да не се събудя! Винаги съм мечтала да уча балет, а в моя свят на това занимание можех да отделя време едва след като съм се подготвила по математика, езици и точни науки. И материалът ставаше все по-обемен… Така и никога не успях да вляза в залата по балет. 

Надежда неволно въздъхна. Очите на Вяра се напълниха със сълзи.

– Недей Надежда да плачеш! Аз ще те водя на балет всяка седмица. Ей сега ще влезем да се запишем. 

– Нима може така? – подсмъркна гостенката.

– Разбира се! Това е място за учене! Тук няма значение на колко години си! – ѝ отвърна Младен. – Учителите знаят, че когато учениците сбъдват мечтите си, цялото им същество е така устремено в това, което правят, че резултатите са повече от добри! Тук всички се чувстват талантливи, защото учат това, за което копнеят! Всъщност мотото на това училище е „Помагаме ти да откриеш и развиваш Себе си“. Затова всеки може да посещава конкретни часове и да заплаща на учителите само за тях. Като частен урок. Само че много по-евтино, защото урокът се споделя и с други хора! Пък и всички хора от този град събираме пари месечно, които служат за издръжка на сградата. Така, че таксите да бъдат само за заплата на конкретния учител. По този начин учителят пряко получава пълния размер от таксата за уроците, а на учениците им е възможно да посещават повече часове, защото общността поддържа сградата!

– В другото ателие са художниците – с вълнение продължи Вяра. – Аз посещавам курса по „Рисуване на човешка фигура“. Много ми помага да създавам нови модели за рокли! А Учителят ми твърди, че познаването на анатомията на човешкото тяло също би ми помогнало в рисуването. Мисля скоро да запиша и курс по анатомия!

– Ще ме вземеш ли с теб? – с грейнали очички попита Марта. – Аз мисля, че и на мен ще ми е полезен. За операциите, които искам да правя!

Всички я погледнаха стреснато и после избухнаха в смях.

– Ама какво му е смешното?! – почти обидено попита Марта. – Все някой трябва да ви лекува, нали?

Продължиха развълнувано да обсъждат бъдещи планове, вървейки през огромната градина, в която учениците отглеждаха сами или с ръководството на възрастен различни култури. Младен посочи наоколо:

– Ето тук можеш да дойдеш през почивката и да хапнеш нещо за подкрепление! Храната, отгледана в градината е чиста от всякакви примеси. Това са стари сортове, запазени от стотици години в нашите родове, които се предават от ръка на ръка. Всеки, който се е заселил тук, си има по някой любим сорт чушки, домати, краставици, които споделя с другите. Така учениците винаги имат достъп до прясна храна. Пък и виждаш ли билките между редовете? Те освен че пазят от вредители, освежават ума на човек, който се е занимавал няколко часа с умствени дейности.

– Можеш да се покатериш на дървото и да си откъснеш ябълка в междучасието, така се събуждат и тялото, и стомахчето… Нямам търпение да идвам на училище през май! Има една череша в дъното на градината, дето като я опитах за пръв път, вечерта я сънувах! Толкова е едра и вкусна! Един батко я е посадил – спомен от баба му… – Виктор беше въодушевен.

– Човекът от пустинята ми каза, че е много важно на всеки час-два да излизам на чист въздух и да имам контакт с растенията. Те разтоварвали моето напрежение и ми повишавали вибрацията, за да възприема информацията по-чисто! В това училище няма курс по самолетостроене, – продължи почти без да си поеме дъх момченцето – затова аз си уча вкъщи. Има едни видеокурсове, които съм си намерил.

– Аз пък идвам, когато има лекции по биодинамично земеделие, – смигна ѝ Мария – защото съм родена в град и имам още много да науча за балансираното отглеждане на растенията в градината ни.

Продължиха по улицата и стигнаха до сградата на болницата. Тя се оказа раздвижена постройка, състояща се от множество куполи, обгърнати от всички страни със зеленина.

– Много интересна болница! – възкликна Надежда. – Защо има толкова много  от тези кръгли къщи?

– Всяка от тях представлява различно отделение, виждаш ли? – отговори Младен. – Ето тук е диагностичния център, а след него…

– Моля те да влезем, татко! – задърпа го за ръката Марта. – Моля те, толкова е интересно! 

Цялата група се отправи към входа на сградата, която представляваше комплекс от няколко по-малки куполи, свързани помежду си с топли връзки, които бяха обградени с живи цъфтящи цветя. Докато влизаше в сградата, Надежда осъзна, че центърът на комплекса е осмоъгълник, събиращ входовете на различните кабинети под един стъклен покрив, изрисуван с цветни орнаменти. 

Тя погледна нагоре с възхита:

– Толкова е красиво с тези ярки цветове, които изпълват пространството!

– О, да – с гордост отвърна Младен. – Светлината сама по себе си е най-силната форма на лечение. Пък и едновременно с това тези прозрачни панели на покрива генерират енергия от слънцето за нуждите на болницата. Така след построяването си сградата започва да осигурява сама нуждите си от електричество! 

– Това е рецепцията на цялата болница, – развеждаше я Младен – а различните куполи тук са оборудвани с различни типове диагностични кабинети. Първият е оборудван със свръхмодерен компютър, който прави диагностика по начина на дишането и биометричните данни на пациента. Включително изготвя снимки на аурата за първично диагностициране. Във втория кабинет се диагностицира с помощта на лаборатория, изследваща кръвта и други телесни течности.

Третият кабинет беше любимият на Марта. Там една мила леличка рисуваше картини с всеки пациент и на базата на тях поставяше брилянтни диагнози. До тях беше кабинетът, който пък Виктор обичаше най-много! Вътре един възрастен господин определяше безпогрешно заболяването благодарение на усета на пулса на пациента и ирисова диагностика.

Хомеопатичният кабинет беше отрупан с цветя пред вратата. От съседната стая се долавяше тръпчив аромат на непознати билки.

– А това е моето любимо място! – каза Вяра. – Това е кабинетът на госпожа Сатти Гопалл. Тя използва аюрведични методи за диагностика, които са много интересни! Например, на мен ми постави глина на цялото тяло и по начина на изсъхване на различните сектори разбираше за състоянието на органите ми. Прави и едни хармонизиращи масажи, които винаги успяват да върнат радостта от живота в тялото ми.

Всички се разсмяха.

– Е, звучиш като 80-годишна леличка – закачи я Виктор.

– 80-годишните вече не са лелички, а бабички! – изкиска се  Марта.

– А как се свързахте с госпожа Сатти Гопалл… чак от Индия?- полюбопитства Надежда. 

– О, много просто! Съветът реши, че е добре да има такъв кабинет в нашата клиника, обявихме в няколко специализирани сайта… И ето! Мисис Гопалл избра живот сред нас заедно с цялото си семейство!

– И мъжът ѝ създаде курс по йога в училището… Научаваме много от него. – каза Вяра. – Децата им също са много доволни, че са тук, защото научават много нови неща от “нашия” свят. Те са изключително будни и любопитни млади хора. А нашето градче им дава много по-различни изживявания от живота в Индия.

В следващия кабинет в нежен полумрак се виждаха да просветват няколко лампи с различен цвят.

– Какви са тези светлини? – попита Надежда.

– Това е лечение посредством светлина. Тази дама е специализирала след медицинското си образование. Сега може да прави диагностика с помощта на радиестезия и махало, а в последствие и лекува като осветява пациента със светлина с различна дължина на вълната.

От последния кабинет се разнасяше нежна музика. Вяра с блеснал поглед прошепна:

– Тук  лекуват с капките на доктор Бах… Леля Светла казва, че те чудесно помагат на личността да изчисти от съзнанието си чуждите вярвания, които приема за “свои” през съзряването си, и спокойно да прояви дарбите на своята Душа! Ако някой не може да разбере защо има спънки или накъде да се насочи в своето развитие, обикновено идва първо тук. След няколко седмици сам започва да усеща какво му е нужно и какво не. 

– Ако пък идваш за пръв път в болницата и не познаваш кабинетите, то отиди на рецепция и с няколко думи разкажи какво те води. Проблем, болка или просто безсъние… – каза Бабчето. – Хората на рецепция са специалисти по холистична медицина и знаят как да определят кое ще ти се отрази най-добре.

– И все пак си свободна да се консултираш подробно със специалистите в няколко различни кабинети. Да изградиш едно по-дълбоко разбиране за състоянието си! – добави Младен.

– А ако стане сериозно и имаш нужда от операция, ще трябва да отидеш в отделението в най-отдалечения край на двора! – гласът на Марта беше силно развълнуван. – Там се допускат само лекарите и най-близките на пациентите. Заради хигиената. Но аз веднъж ходих там с Мама… Много ми хареса!

Настъпи неловка тишина. След миг Вяра се опита да разведри обстановката:

– В най-широката къщичка е стоматолога чичо Кирил, а до него е зъботехническата лаборатория.

– После е кабинета по травматология. – компетентно заяви Виктор.

– Откакто вместо гипс слагат модерни шини, които се отливат по тялото на пациента от лек и пластичен материал, много ни олекна – Младен смигна на Виктор. – Става по-бързичко… Преди си седяхме на опашка по цял ден.

– И не тежи, и по-лесно се къпем… – допълни Виктор и всички се разсмяха. 

– А къде е родилното ви отделение? – сети се да попита Надежда.

– Родилното ли? Ето го!

Една светла просторна веранда водеше към голям купол, в който се виждаха да висят люлки, където няколко бременни правеха упражнения.

– Но тези жени не раждат в момента? – удиви се тя. 

– Да, но Майките се подготвят за процеса на раждането по време на цялата бременност – прошепна ѝ съзаклятнически баба Мария. – Тези упражнения, които  правят в момента, облекчават състоянието на гърба им и освобождават напрежението в таза. Затова и са много приятни за бременните. Така помагат на таза си да се отваря естествено и релаксират сред приятелки. Бъдещите Майки се учат да дишат мнооого дълбоко, защото разбират, че кислородът, с който обогатяват белите си дробове, влиза в състава на кръвта и на бебето. А именно кислородът му помага да изгради здрави и силни органи.

– Както и за брилянтният му  мозък! – намеси се Виктор с блеснал поглед.

– Тук всеки ден има различни уроци за Майките. Един ден танцуват, на другия – пеят или правят упражнения… Дори рисуват мечтите си! – развълнувано довърши разказа Вяра. 

– Въобще това е място, където Жените се учат да изграждат Бъдещето, за което мечтаят!  Да виждат как ежедневните им избори създават техния свят! И не само техния, а и на Децата им – буквално и преносно! Защото всички  вече знаят колко Прекрасни деца се раждат от такива Майки! – погали баба Мария Виктор по косата. – Смели деца, умни деца… благородни… Подкрепени на практика от любовта на родителите си.

Младен приземи малко темата:

– Чрез подобни пози е мнооого по-лесно да се роди естествено! Чувала ли си понятието активно раждане? Повечето деца при нас напоследък се раждат така. Имаме и курсове, в които бащите се учат как да подкрепят Майките през този етап. С масажи, компреси или просто нежно присъствие, докато Дулата помага активно.

– А какво е Дула? – полюбопитства Надежда.

– Нещо като акушерка, но в домашни условия. Тя знае как да използва билките и масажите вместо медикаменти. Как да предразположи Майката да се довери. А и раждането става по-бързо и естествено, когато майките са се подготвили за Този момент добре. Обикновено те поддържат връзка с “дулата” през цялата бременност. Тя им дава съвети по пътя на подготовката за раждане. Така “аушерката” опознава “родилката”, с която ще премине през мистичния процес на раждането, както и нейната среда. Знае емоционалния фон, в който е протекла бременността. Дори речниковия запас на Майката е адаптиран с нуждите на раждането.

– А какво става, ако нещо се обърка и не се получи нито много бързо, нито естествено? – Надежда прехапа устни.

– Затова имаме все пак и родилното отделение! Ако семейството има нужда да дойде за наблюдавано раждане от специалисти. Досега, слава Богу, само две Майки използваха оперативна намеса за подпомагане. Всички останали си родиха на Люлката.

Тя въздъхна малко объркана и каза:

– Добре…

След като разгледаха болницата Младен предложи да продължат разходката си из града. Имаше още толкова много неща за споделяне!

„Разходка из чудния град“

Глава 7

След обяда Младен заедно с Надежда, Мария и децата пристигнаха в града. Щяха да разгледат важните места, които Надежда трябва да знае, пък и да направят най-необходимите покупки за Имението. Той искаше да ѝ покаже пазара и купола, където хората се събираха, за да обсъждат съществени въпроси за града. Когато влязоха Надежда видя голяма кръгла зала със столове по периферията. На входа висеше плакат с обява за следващата среща – идния вторник. Темата беше „Нарастващият брой на лисиците, навлизащи в именията“. За хората беше ценно да обмислят всички варианти на реакция, така че да предпазят както домашните животни, така и живота на лисиците в естествения им вид. Първи даваха своите предложения най-възрастните. 

Семейството отиде до Училището, което приличаше повече на артистична къща от естествени материали с просторни ателиета по изкуства от двете ѝ страни! През широките прозорци на едно от тях се виждаше танца на няколко човека, избрали да се занимават с  балет. Надежда спря загледана в грациозните им движения. По лицето ѝ се четеше такова вълнение, че няколко сълзи се търкулнаха по страните ѝ, но тя продължи замечтано да гледа танца.

– Как си ? – попита разтревожено Марта. – Мислехме, че ще те зарадваме, а пък то…

– Ооо, дори не знаеш колко ме радвате! Толкова е хубаво, че се страхувам да не се събудя! Винаги съм мечтала да уча балет, а в моя свят на това занимание можех да отделя време едва след като съм се подготвила по математика, езици и точни науки. И материалът ставаше все по-обемен… Така и никога не успях да вляза в залата по балет. 

Надежда неволно въздъхна. Очите на Вяра се напълниха със сълзи.

– Недей Надежда да плачеш! Аз ще те водя на балет всяка седмица. Ей сега ще влезем да се запишем. 

– Нима може така? – подсмъркна гостенката.

– Разбира се! Това е място за учене! Тук няма значение на колко години си! – ѝ отвърна Младен. – Учителите знаят, че когато учениците сбъдват мечтите си, цялото им същество е така устремено в това, което правят, че резултатите са повече от добри! Тук всички се чувстват талантливи, защото учат това, за което копнеят! Всъщност мотото на това училище е „Помагаме ти да откриеш и развиваш Себе си“. Затова всеки може да посещава конкретни часове и да заплаща на учителите само за тях. Като частен урок. Само че много по-евтино, защото урокът се споделя и с други хора! Пък и всички хора от този град събираме пари месечно, които служат за издръжка на сградата. Така, че таксите да бъдат само за заплата на конкретния учител. По този начин учителят пряко получава пълния размер от таксата за уроците, а на учениците им е възможно да посещават повече часове, защото общността поддържа сградата!

– В другото ателие са художниците – с вълнение продължи Вяра. – Аз посещавам курса по „Рисуване на човешка фигура“. Много ми помага да създавам нови модели за рокли! А Учителят ми твърди, че познаването на анатомията на човешкото тяло също би ми помогнало в рисуването. Мисля скоро да запиша и курс по анатомия!

– Ще ме вземеш ли с теб? – с грейнали очички попита Марта. – Аз мисля, че и на мен ще ми е полезен. За операциите, които искам да правя!

Всички я погледнаха стреснато и после избухнаха в смях.

– Ама какво му е смешното?! – почти обидено попита Марта. – Все някой трябва да ви лекува, нали?

Продължиха развълнувано да обсъждат бъдещи планове, вървейки през огромната градина, в която учениците отглеждаха сами или с ръководството на възрастен различни култури. Младен посочи наоколо:

– Ето тук можеш да дойдеш през почивката и да хапнеш нещо за подкрепление! Храната, отгледана в градината е чиста от всякакви примеси. Това са стари сортове, запазени от стотици години в нашите родове, които се предават от ръка на ръка. Всеки, който се е заселил тук, си има по някой любим сорт чушки, домати, краставици, които споделя с другите. Така учениците винаги имат достъп до прясна храна. Пък и виждаш ли билките между редовете? Те освен че пазят от вредители, освежават ума на човек, който се е занимавал няколко часа с умствени дейности.

– Можеш да се покатериш на дървото и да си откъснеш ябълка в междучасието, така се събуждат и тялото, и стомахчето… Нямам търпение да идвам на училище през май! Има една череша в дъното на градината, дето като я опитах за пръв път, вечерта я сънувах! Толкова е едра и вкусна! Един батко я е посадил – спомен от баба му… – Виктор беше въодушевен.

– Човекът от пустинята ми каза, че е много важно на всеки час-два да излизам на чист въздух и да имам контакт с растенията. Те разтоварвали моето напрежение и ми повишавали вибрацията, за да възприема информацията по-чисто! В това училище няма курс по самолетостроене, – продължи почти без да си поеме дъх момченцето – затова аз си уча вкъщи. Има едни видеокурсове, които съм си намерил.

– Аз пък идвам, когато има лекции по биодинамично земеделие, – смигна ѝ Мария – защото съм родена в град и имам още много да науча за балансираното отглеждане на растенията в градината ни.

Продължиха по улицата и стигнаха до сградата на болницата. Тя се оказа раздвижена постройка, състояща се от множество куполи, обгърнати от всички страни със зеленина.

– Много интересна болница! – възкликна Надежда. – Защо има толкова много  от тези кръгли къщи?

– Всяка от тях представлява различно отделение, виждаш ли? – отговори Младен. – Ето тук е диагностичния център, а след него…

– Моля те да влезем, татко! – задърпа го за ръката Марта. – Моля те, толкова е интересно! 

Цялата група се отправи към входа на сградата, която представляваше комплекс от няколко по-малки куполи, свързани помежду си с топли връзки, които бяха обградени с живи цъфтящи цветя. Докато влизаше в сградата, Надежда осъзна, че центърът на комплекса е осмоъгълник, събиращ входовете на различните кабинети под един стъклен покрив, изрисуван с цветни орнаменти. 

Тя погледна нагоре с възхита:

– Толкова е красиво с тези ярки цветове, които изпълват пространството!

– О, да – с гордост отвърна Младен. – Светлината сама по себе си е най-силната форма на лечение. Пък и едновременно с това тези прозрачни панели на покрива генерират енергия от слънцето за нуждите на болницата. Така след построяването си сградата започва да осигурява сама нуждите си от електричество! 

– Това е рецепцията на цялата болница, – развеждаше я Младен – а различните куполи тук са оборудвани с различни типове диагностични кабинети. Първият е оборудван със свръхмодерен компютър, който прави диагностика по начина на дишането и биометричните данни на пациента. Включително изготвя снимки на аурата за първично диагностициране. Във втория кабинет се диагностицира с помощта на лаборатория, изследваща кръвта и други телесни течности.

Третият кабинет беше любимият на Марта. Там една мила леличка рисуваше картини с всеки пациент и на базата на тях поставяше брилянтни диагнози. До тях беше кабинетът, който пък Виктор обичаше най-много! Вътре един възрастен господин определяше безпогрешно заболяването благодарение на усета на пулса на пациента и ирисова диагностика.

Хомеопатичният кабинет беше отрупан с цветя пред вратата. От съседната стая се долавяше тръпчив аромат на непознати билки.

– А това е моето любимо място! – каза Вяра. – Това е кабинетът на госпожа Сатти Гопалл. Тя използва аюрведични методи за диагностика, които са много интересни! Например, на мен ми постави глина на цялото тяло и по начина на изсъхване на различните сектори разбираше за състоянието на органите ми. Прави и едни хармонизиращи масажи, които винаги успяват да върнат радостта от живота в тялото ми.

Всички се разсмяха.

– Е, звучиш като 80-годишна леличка – закачи я Виктор.

– 80-годишните вече не са лелички, а бабички! – изкиска се  Марта.

– А как се свързахте с госпожа Сатти Гопалл… чак от Индия?- полюбопитства Надежда. 

– О, много просто! Съветът реши, че е добре да има такъв кабинет в нашата клиника, обявихме в няколко специализирани сайта… И ето! Мисис Гопалл избра живот сред нас заедно с цялото си семейство!

– И мъжът ѝ създаде курс по йога в училището… Научаваме много от него. – каза Вяра. – Децата им също са много доволни, че са тук, защото научават много нови неща от “нашия” свят. Те са изключително будни и любопитни млади хора. А нашето градче им дава много по-различни изживявания от живота в Индия.

В следващия кабинет в нежен полумрак се виждаха да просветват няколко лампи с различен цвят.

– Какви са тези светлини? – попита Надежда.

– Това е лечение посредством светлина. Тази дама е специализирала след медицинското си образование. Сега може да прави диагностика с помощта на радиестезия и махало, а в последствие и лекува като осветява пациента със светлина с различна дължина на вълната.

От последния кабинет се разнасяше нежна музика. Вяра с блеснал поглед прошепна:

– Тук  лекуват с капките на доктор Бах… Леля Светла казва, че те чудесно помагат на личността да изчисти от съзнанието си чуждите вярвания, които приема за “свои” през съзряването си, и спокойно да прояви дарбите на своята Душа! Ако някой не може да разбере защо има спънки или накъде да се насочи в своето развитие, обикновено идва първо тук. След няколко седмици сам започва да усеща какво му е нужно и какво не. 

– Ако пък идваш за пръв път в болницата и не познаваш кабинетите, то отиди на рецепция и с няколко думи разкажи какво те води. Проблем, болка или просто безсъние… – каза Бабчето. – Хората на рецепция са специалисти по холистична медицина и знаят как да определят кое ще ти се отрази най-добре.

– И все пак си свободна да се консултираш подробно със специалистите в няколко различни кабинети. Да изградиш едно по-дълбоко разбиране за състоянието си! – добави Младен.

– А ако стане сериозно и имаш нужда от операция, ще трябва да отидеш в отделението в най-отдалечения край на двора! – гласът на Марта беше силно развълнуван. – Там се допускат само лекарите и най-близките на пациентите. Заради хигиената. Но аз веднъж ходих там с Мама… Много ми хареса!

Настъпи неловка тишина. След миг Вяра се опита да разведри обстановката:

– В най-широката къщичка е стоматолога чичо Кирил, а до него е зъботехническата лаборатория.

– После е кабинета по травматология. – компетентно заяви Виктор.

– Откакто вместо гипс слагат модерни шини, които се отливат по тялото на пациента от лек и пластичен материал, много ни олекна – Младен смигна на Виктор. – Става по-бързичко… Преди си седяхме на опашка по цял ден.

– И не тежи, и по-лесно се къпем… – допълни Виктор и всички се разсмяха. 

– А къде е родилното ви отделение? – сети се да попита Надежда.

– Родилното ли? Ето го!

Една светла просторна веранда водеше към голям купол, в който се виждаха да висят люлки, където няколко бременни правеха упражнения.

– Но тези жени не раждат в момента? – удиви се тя. 

– Да, но Майките се подготвят за процеса на раждането по време на цялата бременност – прошепна ѝ съзаклятнически баба Мария. – Тези упражнения, които  правят в момента, облекчават състоянието на гърба им и освобождават напрежението в таза. Затова и са много приятни за бременните. Така помагат на таза си да се отваря естествено и релаксират сред приятелки. Бъдещите Майки се учат да дишат мнооого дълбоко, защото разбират, че кислородът, с който обогатяват белите си дробове, влиза в състава на кръвта и на бебето. А именно кислородът му помага да изгради здрави и силни органи.

– Както и за брилянтният му  мозък! – намеси се Виктор с блеснал поглед.

– Тук всеки ден има различни уроци за Майките. Един ден танцуват, на другия – пеят или правят упражнения… Дори рисуват мечтите си! – развълнувано довърши разказа Вяра. 

– Въобще това е място, където Жените се учат да изграждат Бъдещето, за което мечтаят!  Да виждат как ежедневните им избори създават техния свят! И не само техния, а и на Децата им – буквално и преносно! Защото всички  вече знаят колко Прекрасни деца се раждат от такива Майки! – погали баба Мария Виктор по косата. – Смели деца, умни деца… благородни… Подкрепени на практика от любовта на родителите си.

Младен приземи малко темата:

– Чрез подобни пози е мнооого по-лесно да се роди естествено! Чувала ли си понятието активно раждане? Повечето деца при нас напоследък се раждат така. Имаме и курсове, в които бащите се учат как да подкрепят Майките през този етап. С масажи, компреси или просто нежно присъствие, докато Дулата помага активно.

– А какво е Дула? – полюбопитства Надежда.

– Нещо като акушерка, но в домашни условия. Тя знае как да използва билките и масажите вместо медикаменти. Как да предразположи Майката да се довери. А и раждането става по-бързо и естествено, когато майките са се подготвили за Този момент добре. Обикновено те поддържат връзка с “дулата” през цялата бременност. Тя им дава съвети по пътя на подготовката за раждане. Така “аушерката” опознава “родилката”, с която ще премине през мистичния процес на раждането, както и нейната среда. Знае емоционалния фон, в който е протекла бременността. Дори речниковия запас на Майката е адаптиран с нуждите на раждането.

– А какво става, ако нещо се обърка и не се получи нито много бързо, нито естествено? – Надежда прехапа устни.

– Затова имаме все пак и родилното отделение! Ако семейството има нужда да дойде за наблюдавано раждане от специалисти. Досега, слава Богу, само две Майки използваха оперативна намеса за подпомагане. Всички останали си родиха на Люлката.

Тя въздъхна малко объркана и каза:

– Добре…

След като разгледаха болницата Младен предложи да продължат разходката си из града. Имаше още толкова много неща за споделяне!