Глава 6

Бъдещето зависи от Теб.

На следващия ден Надежда се събуди отпочинала, но и леко замаяна от дългия сън. Навън вече грееше ярко слънце. Тя се протегна в мекото легло и в първия момент се зачуди къде се намира. Беше спала тъй дълбоко, че беше забравила събитията от последните дни.

Сега, когато отвори очи и видя слънцето, надничащо през широките прозорци, чу песента на птичките, пък и усети аромата на прясно изпечени банички, се досети къде е. Усмихна се блажено и скочи от леглото. Отиде до банята, сетне се облече и набързо си направи прическа с ластика, който стоеше предвидливо до четката за коса.

Тъкмо излезе от стаята и понечи да слезе, когато видя една Врата. Тя беше някак по-различна от всички останали – дървото беше масивно, леко избеляло, а в центъра ѝ бяха изрисувани спирали, които се преплитаха в красиви орнаменти. Сякаш тази врата беше поставена по друго време и от други майстори. Момичето посегна да я докосне, защото много силно пожела да усети  материята, но се спря. Взря се още миг във вратата и тръгна надолу по стълбите.

Всички вече закусваха и щом видяха Надежда, я посрещнаха с радостни възгласи. Трите деца нямаха търпение да ѝ покажат любимите си занимания. Младен вече беше отишъл в кабинета си. Баба Мария с усмивка ѝ сервира банички с боровинково сладко и топло мляко в красива чашка:

– Когато се приготвиш, ще те разведем из града. Младен иска да ти покажем най-важните неща, които трябва да знаеш, оставайки да живееш при нас.

Надежда възторжено прегърна Мария. После й помогна да събере масата и отиде с Марта да милват зайчетата. Запозна се с кабинета, в който Виктор правеше своите изследвания и видя как Вяра измисля кройка за нейната рокля. Взе нейните мерки и върху огромен лист започна да рисува кройките.

Тя беше очарована от всичко, което виждаше тук, но не ѝ  даваше мира мисълта за Тази Врата!

Защо не я беше видяла предния ден? Може би защото беше уморена и вечерта все пак беше сумрачно… И какво ли има зад нея?

Очакваше, че когато нейните приятели я развеждат из къщата, ще стигнат и до тази стая и ще ѝ я покажат. Но никой не отвори дума за това. А на нея толкова много ѝ се искаше да разбере какво има там, че в един момент не се сдържа. Тъкмо започна въпроса си:

– Приятели, дали мога да ви попитам…

И влезе Бабчето:

– Време е за обяд. Заповядайте в трапезарията! Бързо, докато питката е още топла!

Излизайки добави доволна:

– … и супичката стана божествена!

Така темата се промени рязко. Надежда се опита да не мисли за това, тръсна глава и си каза:

“Не може това любопитство да ми взема мира. Я, дай да видим какво ми предлага животът сега!”

Продължи да тича по стълбите заедно с децата към трапезарията. Ала щом влезе в кухнята, ѝ се стори, че Мария знае какво иска да попита.

„И защо ме измъчва така… Да ме чака Аз да измисля въпроса?!”- мислеше си Надежда, докато сядаше на стола си край масата.

През това време една пеперуда мина над масата, кацна за миг върху питката и излетя през отворения прозорец. Уж никой не я забеляза, но нещо в стаята осезателно се промени. Стана още по-светло и леко в пространството. Енергията се ободри.

И колкото по-идеален ставаше този миг, толкова повече ѝ се искаше да го беше споделила със семейството си. Искаше ѝ се нейната Майка да има това спокойствие и ежедневна радост!

„Къде ли са нашите сега?“ – въздъхна Надежда, но бързо пропъди тревогата, когато видя втренчения в себе си поглед на Марта.

Усмихна се малко пресилено и си каза:

„Не съм полезна на никого, ако в този Радостен момент се тревожа за неща, върху които нямам власт. Ще дойде време за реални действия в тази посока. Първо да се погрижим за настоящето!“

„Мистериозната стая“

Глава 6

Бъдещето зависи от Теб.

На следващия ден Надежда се събуди отпочинала, но и леко замаяна от дългия сън. Навън вече грееше ярко слънце. Тя се протегна в мекото легло и в първия момент се зачуди къде се намира. Беше спала тъй дълбоко, че беше забравила събитията от последните дни.

Сега, когато отвори очи и видя слънцето, надничащо през широките прозорци, чу песента на птичките, пък и усети аромата на прясно изпечени банички, се досети къде е. Усмихна се блажено и скочи от леглото. Отиде до банята, сетне се облече и набързо си направи прическа с ластика, който стоеше предвидливо до четката за коса.

Тъкмо излезе от стаята и понечи да слезе, когато видя една Врата. Тя беше някак по-различна от всички останали – дървото беше масивно, леко избеляло, а в центъра ѝ бяха изрисувани спирали, които се преплитаха в красиви орнаменти. Сякаш тази врата беше поставена по друго време и от други майстори. Момичето посегна да я докосне, защото много силно пожела да усети  материята, но се спря. Взря се още миг във вратата и тръгна надолу по стълбите.

Всички вече закусваха и щом видяха Надежда, я посрещнаха с радостни възгласи. Трите деца нямаха търпение да ѝ покажат любимите си занимания. Младен вече беше отишъл в кабинета си. Баба Мария с усмивка ѝ сервира банички с боровинково сладко и топло мляко в красива чашка:

– Когато се приготвиш, ще те разведем из града. Младен иска да ти покажем най-важните неща, които трябва да знаеш, оставайки да живееш при нас.

Надежда възторжено прегърна Мария. После й помогна да събере масата и отиде с Марта да милват зайчетата. Запозна се с кабинета, в който Виктор правеше своите изследвания и видя как Вяра измисля кройка за нейната рокля. Взе нейните мерки и върху огромен лист започна да рисува кройките.

Тя беше очарована от всичко, което виждаше тук, но не ѝ  даваше мира мисълта за Тази Врата!

Защо не я беше видяла предния ден? Може би защото беше уморена и вечерта все пак беше сумрачно… И какво ли има зад нея?

Очакваше, че когато нейните приятели я развеждат из къщата, ще стигнат и до тази стая и ще ѝ я покажат. Но никой не отвори дума за това. А на нея толкова много ѝ се искаше да разбере какво има там, че в един момент не се сдържа. Тъкмо започна въпроса си:

– Приятели, дали мога да ви попитам…

И влезе Бабчето:

– Време е за обяд. Заповядайте в трапезарията! Бързо, докато питката е още топла!

Излизайки добави доволна:

– … и супичката стана божествена!

Така темата се промени рязко. Надежда се опита да не мисли за това, тръсна глава и си каза:

“Не може това любопитство да ми взема мира. Я, дай да видим какво ми предлага животът сега!”

Продължи да тича по стълбите заедно с децата към трапезарията. Ала щом влезе в кухнята, ѝ се стори, че Мария знае какво иска да попита.

„И защо ме измъчва така… Да ме чака Аз да измисля въпроса?!”- мислеше си Надежда, докато сядаше на стола си край масата.

През това време една пеперуда мина над масата, кацна за миг върху питката и излетя през отворения прозорец. Уж никой не я забеляза, но нещо в стаята осезателно се промени. Стана още по-светло и леко в пространството. Енергията се ободри.

И колкото по-идеален ставаше този миг, толкова повече ѝ се искаше да го беше споделила със семейството си. Искаше ѝ се нейната Майка да има това спокойствие и ежедневна радост!

„Къде ли са нашите сега?“ – въздъхна Надежда, но бързо пропъди тревогата, когато видя втренчения в себе си поглед на Марта.

Усмихна се малко пресилено и си каза:

„Не съм полезна на никого, ако в този Радостен момент се тревожа за неща, върху които нямам власт. Ще дойде време за реални действия в тази посока. Първо да се погрижим за настоящето!“

„Мистериозната стая“

Глава 6

Бъдещето зависи от Теб.

На следващия ден Надежда се събуди отпочинала, но и леко замаяна от дългия сън. Навън вече грееше ярко слънце. Тя се протегна в мекото легло и в първия момент се зачуди къде се намира. Беше спала тъй дълбоко, че беше забравила събитията от последните дни.

Сега, когато отвори очи и видя слънцето, надничащо през широките прозорци, чу песента на птичките, пък и усети аромата на прясно изпечени банички, се досети къде е. Усмихна се блажено и скочи от леглото. Отиде до банята, сетне се облече и набързо си направи прическа с ластика, който стоеше предвидливо до четката за коса.

Тъкмо излезе от стаята и понечи да слезе, когато видя една Врата. Тя беше някак по-различна от всички останали – дървото беше масивно, леко избеляло, а в центъра ѝ бяха изрисувани спирали, които се преплитаха в красиви орнаменти. Сякаш тази врата беше поставена по друго време и от други майстори. Момичето посегна да я докосне, защото много силно пожела да усети  материята, но се спря. Взря се още миг във вратата и тръгна надолу по стълбите.

Всички вече закусваха и щом видяха Надежда, я посрещнаха с радостни възгласи. Трите деца нямаха търпение да ѝ покажат любимите си занимания. Младен вече беше отишъл в кабинета си. Баба Мария с усмивка ѝ сервира банички с боровинково сладко и топло мляко в красива чашка:

– Когато се приготвиш, ще те разведем из града. Младен иска да ти покажем най-важните неща, които трябва да знаеш, оставайки да живееш при нас.

Надежда възторжено прегърна Мария. После й помогна да събере масата и отиде с Марта да милват зайчетата. Запозна се с кабинета, в който Виктор правеше своите изследвания и видя как Вяра измисля кройка за нейната рокля. Взе нейните мерки и върху огромен лист започна да рисува кройките.

Тя беше очарована от всичко, което виждаше тук, но не ѝ  даваше мира мисълта за Тази Врата!

Защо не я беше видяла предния ден? Може би защото беше уморена и вечерта все пак беше сумрачно… И какво ли има зад нея?

Очакваше, че когато нейните приятели я развеждат из къщата, ще стигнат и до тази стая и ще ѝ я покажат. Но никой не отвори дума за това. А на нея толкова много ѝ се искаше да разбере какво има там, че в един момент не се сдържа. Тъкмо започна въпроса си:

– Приятели, дали мога да ви попитам…

И влезе Бабчето:

– Време е за обяд. Заповядайте в трапезарията! Бързо, докато питката е още топла!

Излизайки добави доволна:

– … и супичката стана божествена!

Така темата се промени рязко. Надежда се опита да не мисли за това, тръсна глава и си каза:

“Не може това любопитство да ми взема мира. Я, дай да видим какво ми предлага животът сега!”

Продължи да тича по стълбите заедно с децата към трапезарията. Ала щом влезе в кухнята, ѝ се стори, че Мария знае какво иска да попита.

„И защо ме измъчва така… Да ме чака Аз да измисля въпроса?!”- мислеше си Надежда, докато сядаше на стола си край масата.

През това време една пеперуда мина над масата, кацна за миг върху питката и излетя през отворения прозорец. Уж никой не я забеляза, но нещо в стаята осезателно се промени. Стана още по-светло и леко в пространството. Енергията се ободри.

И колкото по-идеален ставаше този миг, толкова повече ѝ се искаше да го беше споделила със семейството си. Искаше ѝ се нейната Майка да има това спокойствие и ежедневна радост!

„Къде ли са нашите сега?“ – въздъхна Надежда, но бързо пропъди тревогата, когато видя втренчения в себе си поглед на Марта.

Усмихна се малко пресилено и си каза:

„Не съм полезна на никого, ако в този Радостен момент се тревожа за неща, върху които нямам власт. Ще дойде време за реални действия в тази посока. Първо да се погрижим за настоящето!“