Унищожението на смарагдово–зеления камък

     В една красива горичка две дечица си играeли, но чули идещи стъпки и се сетили за легендите, които се носели из града за чудовището Богнодор, което ядяло непослушни деца. Уплашили си и веднага избягали. Но вместа на чудовищета, идещите стъпки се оказали на едно стройно и красиво като ясна месечина момиче. С устни с цвят на пепел от роза, нежно бяла кожа и смарагдово–зелени очи. Нейното име било Флора. След нея вървяло едно малко еленче с червено носле, с малки рогца, а между тях едно синьо огънче. То му служело, за да прави някои магии, но също така било и неговия живот. То стояло между рогцата му вместо сърце. Името на еленчето било Лени.

     Изведнъж Флора се препъна. Тя погледна в краката си и видя една внушителна каменна плоча, а до нея едно малко камъче с отпечатък на копито на еленче. Също като на Лени. Той сложи копитцето си на камъчето, натисна го и отскочи назад, като предпазна мярка, и зачака. Плочата се разтвори с гръм и трясък и Флора видя един смарагдово–зелен камък, а до него два свитъка. Флора грабна първия свитък и видя, че бе написано нещо на горски език с много завъртяни букви. Постоя неподвижна няколко секунди и зачете на глас:

„Щом четеш това значи ти си пра-пра-пра наследника на смарагдово–зеления камък. Той е много силен и не бива да попада в грешните ръце. Затова твоите предци са се опитвали да го унищожат, но досега никой от тях не е успявал. Отговор  как да го унищожиш ще намериш в другия свитък.

                                                        Указания

Трябва да отидеш при часовникаря Джереми. Той има сребърен часовник, но без стрелки. Когато се сдобиеш с него, ти трябва да намериш стрелките му. Така той ще покаже час, в който ти трябва да активираш силите на твоя помощник (Лени). С тяхна помощ ще отворите портал във времевия континиум и ще минете през него. Тогава ще стигнете до стая със стени и тавани от огледала. Но не трябва да гледаш своите отражения, защото веднага ще се превърнеш в каменна статоя. Ще опипаш пода и ще усетиш една каменна плоча. Когато стъпиш върху нея, на мястото на огледалата ще се появят стени и тавани от тухли. Пред себе си ще видиш златна статуя и три предмета, от които трябва да избереш кой да сложиш в ръцете на статуята. Те са вода, цветя и златна монета. Ако сложиш правилния предмет, статуята ще изчезне и ще се появи кълбо от лазери. Ако си недоброжелателен, лазерите няма да пощадят ръцете ти и ти ще ги загубиш. А ако си доброжелателен, успешно ще унищожиш камъка. Ще направиш това, което досега предците ти не са успели да сторят.

    Флора и Лени веднага тръгнаха на път към часовникаря. Когато стигнаха при него, Флора го загледа. Джереми беше макар и странно с лилава кожа, чудновати очила-стъклата им бяха като две малки часовничета. Беше дрипав, с много кръпки по панталона и носеше ботуши направени от листа. Най-сетне часовникарят я пренесъл от мислите ѝвреалността.

– Какво ме зяпаш? – провикнал се часовникаря.

– А, нищо. – казала Флора.

– Как така нищо? Сигурно има някаква причина, може би искаш да изпълня някое твое желание? – продължил да настоява Джереми.

– Ами…може и да е така. – рекла Флора.

– Какво искаш? – попитал я той.

– Сребърния часовник! – отвърнала решително тя.

– Добре, но трябва да ми дадеш нещо в замяна!

– Какво ще е то?

– Колието на врата ти.

Флора веднага се сети, че на колието ѝвисятстрелкиначасовникидокатогосваляшенезабелязаносвалистрелкитему. ТяподаденаДжеремиметалнатаверижка, атойѝдадеджобниячасовник. Веднагащомизлязохаотчасовникарското ателие побягнаха на една поляна. Отвориха часовника, поставиха стрелките и . . . Стрелките почнаха да се въртят като луди и най-накрая замръзнаха на 00:01ч.

– Полунощ и една минута! – стреснато извика Флора!

Отдавна беше дошла вечерта. Беше вече 23:57ч. Борбата със съня беше ожесточена. Той надделяваше все повече и повече. Флора тъкмо щеше да заспи и Лени я побутна по крака. Тя се разбуди и видя, че вече е станало 00:00. Тъкмо активираха силите на Лени и стана 00:01ч. Отвориха портал във времевия континиум както бе написано в указанията. Минаха през портала и . . .

– Но как така? – отчаяно извика Флора!

Бяха се озовали пред три врати-жълта, синя и червена. И от отчаяние Флора си затвори очите и видя нещо. Пишеше нещо с много неясни букви.

Алчността: Ако отвориш жълтата ще видиш синята!

Добротата: Не е вярно! Ако отвориш жълтата ще видиш червената.

Алчността: Отвори синята и ще видиш жълтата.

Добротата: Трябва да отвориш червената, за да видиш синята.

– Какво? – рече очевидно объркана Флора.

– Алчността ни носи много зло, но и много богатство. Тоест ако ни донесе много богатство, но с добро! Точно така. Не е ключът в думите, които говорят, а в самите им имена.

– Ще отворим всички врати!

Щом отвориха всички врати се случи чудо. Те се сляха в една голяма. Флора прекрачи прага и веднага затвори очи. Почна да опипва пода и най–сетне напипа каменната плоча, натисна я и отвори очи. Видя златната статуя и трите предмета. Помисли малко и сложи вода в ръцете на статуята. Лени я погледна въпросително.

– Все пак без водата няма живот! – отвърна му тя.

И на мястото на статуята се появи кълбото от лазери. Момента на истината! Флора беше доброжелателна, но не знаеше защо се притеснява толкова. Може би я плашеше изречението „Ако си недоброжелателен, лазерите няма да пощадят ръцете ти и ти ще ги загубиш.“. Флора протегна ръката си, в която държеше безценния камък, постави го в кълбото. Минаха не повече от 3секунди и се чу невероятна експлозия, при която обикновен човек би загубил напълно слуха си. В това време Флора и Лени се озоваха на същата поляна и в абсолютно същата горичка. Имаше само една разлика-плочата липсваше.

Normal
0

21

false
false
false

BG
X-NONE
X-NONE

/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:”Table Normal”;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-priority:99;
mso-style-parent:””;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin-top:0cm;
mso-para-margin-right:0cm;
mso-para-margin-bottom:8.0pt;
mso-para-margin-left:0cm;
line-height:107%;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:11.0pt;
font-family:”Calibri”,”sans-serif”;
mso-ascii-font-family:Calibri;
mso-ascii-theme-font:minor-latin;
mso-hansi-font-family:Calibri;
mso-hansi-theme-font:minor-latin;
mso-fareast-language:EN-US;}