Аз не искам да си тръгна.
Бих останала – в невидим звън…
Лъч навън съвсем помръкна –
стопи се в ритъм в слънчев сън.
Обаче днес в рибарски мрежи
някой знак и път в закон е уловил –
и не-шаблонните валежи
анатемосано отрекъл в тон прогнил!
Но тя – природа! – пак вали си –
и тропат капки по следи –
и ти в дъжда – ела! – иди си…
стъпки в нешлифовани черти…
И бродят боси тротоарно –
по поляни през зелените треви –
безброй нюанси светофарно
отречени през призми и лъчи.
А някой път – облечени удачно –
в опаковки от бездънен звън –
се чува ехо – тихо – многозначно…
и сам не знаеш – Истина? И сън…. ?
You must log in to post a comment.