e

Аз не искам да си тръгна.

Бих останала – в невидим звън…

Лъч навън съвсем помръкна –

стопи се в ритъм в слънчев сън.

 

Обаче днес в рибарски мрежи

някой знак и път в закон е уловил –

и не-шаблонните валежи

анатемосано отрекъл в тон прогнил!

 

Но тя – природа! – пак вали си –

и тропат капки по следи –

и ти в дъжда – ела! – иди си…

стъпки в нешлифовани черти…

 

И бродят боси тротоарно –

по поляни през зелените треви –

безброй нюанси светофарно

отречени през призми и лъчи.

 

А някой път – облечени удачно –

в опаковки от бездънен звън –

се чува ехо – тихо – многозначно…

и сам не знаеш – Истина? И сън…. ?