Категория: Поезия

Обичам те! – каза Морето – и се втурна да гони брега – вълна след вълна от сърцето и вятъра – шепот в духа!   Обичам те! – каза Земята – и в пръстта ѝ живот оживя! И в праха – и в дъха – и в цветята – в кръговрат през нощта и деня! […]

Чуждите мъки забрави,  по горската пътека тръгни  и малко се разходи. Мигом усети тъгата как се топи и с каква радост ще се твори.   8.05.2022 година

Спомени, обгърнати в мъглата на забравата. Спомени, носещи надежда, радости и мъки. Спомени чужди, нахлуващи в съзнанието ми. Спомени, обгърнати от времето. 20.04.2022 година

Една Мечта желаяи тя е да имам голяма просторна къща!С градина красива, с цветя шарени, ароматни и пъстри.С плодни дръвчета и езеро, пълно с риби.С двор с красиви омайващи статуи.Искам да е като в приказка,наричана още магия и живот. 10.04.2022 година

Ти си моето всичко, Родино     Искам да бъда завинаги твой, дръж ме с ръцете си златни в житата. Стискай в прегръдка зелена душата ми, няма за тази любов миг покой.   Твой съм. За мен си момичето, тласкаш кръвта във сърцето ми винаги. Разхубавявай се, дишай ме, моя земя, никога няма да спра […]

По залез лодката говори с небето в ярки цветове – морето със вълните си се бори – в отражения и ветрове.   Не питат светлините за посока – в проблясъци от ритъма свещен – звезди и прах – и лъч в урока – в Космоса единно сътворен.   И живи ноти ходят по водата – […]

Град – сив, студен и мрачен. Град – неосъзнат, спящ и мълчалив. Град, пълен с тайни и хора с маски, показващи това, което не са. Град от духове, бродещи с усмивки илюзорни. Град, наситен с мъки и лъжи!   18.03.2022 година  

Аз не искам да си тръгна. Бих останала – в невидим звън… Лъч навън съвсем помръкна – стопи се в ритъм в слънчев сън.   Обаче днес в рибарски мрежи някой знак и път в закон е уловил – и не-шаблонните валежи анатемосано отрекъл в тон прогнил!   Но тя – природа! – пак вали […]

Нека сърцата ни се докоснат. Нека душите ни се видят и затанцуват своя безкраен танц. Нека любовта ни запламти в звездната нощ.   Михаил Тодоров, 12.01.2022 година

Кокиче бяло, като сняг красиво,  обичам твоите листенца снежнобели. Ти си прекрасно като светъл божи ден, в бурната лунна нощ сияеш като малко слънце. Кокиче нежно, крехко и същевременно силно си ти. Радваш ни с меката и приятна енергия, която носиш в себе си.   Михаил Тодоров 19.01.2022 година

Аз съм всичко и нищо. Аз съм вселената, в която живеят милиони светлини. Аз съм отговорът на всичките ти въпроси. Аз съм цветето, което подминаваш с пренапрежение всеки ден. Аз съм светлината в мрака ти. Аз съм божият син и селянинът, който копае градината си, за да се нахрани. Аз съм частица от Всевишния. Аз […]

О, Господи!  Ти, който си на небесата. Ти, който бдиш над нас. О, Могъщи,  облян в ярка светлина! О, Господи, моята душа копнее да те зърне отново. О, Господи!  Ти, който си обичан от всеки молещ се. О, Господи,  благодаря ти за това, което съм!   9 януари 2022 година  

Два различни свята Два различни свята. Ден и нощ, земя и небе, огън и лед, слънце и луна, Ин и Ян, светлина и мрак. Два различни свята.   Михаил Тодоров, 7 януари 2022 година

  Ти си като лебед, носещ се над вълните на безкрайното дълбоко и необятно море. Ти си като ангел, гледащ към изгрева сияен и огрян от топла ярка светлина. Ти си като бялото перо, с което рисувам своите безкрайни картини. Ти си като мастилото, с което създавам различни светове. Ти си като факлата, която гори […]

Помниш ли росата поръсена по туко-що окосената трева? Помниш ли как стъпвахме боси по меката земя? Помниш ли ярките залези огряни в прекрасното дълбоко море? Помниш ли лозята по които падаше лек есенен дъждец? Помниш ли ангелите гледащи към нашата прекрасна земя? Помниш ли вековните светли гори? Помниш ли нощите със светещите ярки звезди, които […]