Екскурзията

Още преди слънчевите лъчи да изсушат росната горска трева, катеричката Веселка вече бързаше по пътечката към дома на мишката Шуши. На гърба си носеше раница от тръстика пълна с вкусни горски лакомства.Около нея природата започваше да се подготвя за есента, тук там листата на дърветата жълтееха, а храстите бяха отрупани с червени шипки и тъмно лилави къпини. На поредния завой тя едва не се сблъска с Ежко.

          -Ох Веселке,  за малко да те боцна, какво си се замечтала, гледаш пък нищо не виждаш, -промърмори сънливия таралеж.

          – Защото не ме свърта от вълнение, от кога я планираме тази екскурзия, цяла нощ не съм спала, ти реши ли дали ще идваш.

         – Разбира се, за какво мислиш, че съм буден посред бял ден, това не е нормално за мен – отговори Ежко.

Мишето семейство, включително младоженците Капка и Тони вече чакаха готови пред вратата. На малката каручка подаръците и провизиите бяха натоварени. Приключението започваше. 

   Плана беше да се ходи към полето, там Шуши имаше братовчеди, които щяха да се присъединят и да ги разведат по интересни полски забележителности. Най прекия път минаваше покрай езерото.

   Групичката екскурзианти бързо стигна до къщичката на Дядо Иван Горски, която се гушеше в тръстиките до водата. 

  Дядо Иван обичаше гората и нейните обитатели, говореше всякакви животински и птичи езици, и ги очакваше с нетърпение. След като ги поздрави и поразпита той им даде идея да преплуват  езерото със специално направена за тях лодка от голяма борова кора. Патока Пешо обеща да ги съпроводи, за да е наблизо ако някой падне зад борда.

    По обедно време лодката акостира на брега откъм полето. Веселка, Ежко и мишлетата се разделиха с патока, като сърдечно му благодариха за помощта. След това забързаха  с бодра крачка към резиденцията на полската мишка Кики.

Кики имаше двама сина, палави малчугани и дъщеря за женене.Те от години живееха безгрижно на края на една овесена нива. Храна имаше много, къщата им беше просторна и слънчева, построена от сламки и кал.

Нашите приятели напредваха под жарките слънчеви лъчи, но започнаха да ожадняват и точно преди да поспрат за почивка пред тях кацна една любопитна сврака.

          – Да ви кажа голямата новина – закряка тя – човеците  път строят през нивята, пушек и шум се вдига, едни страшни машини събарят, копаят и разгониха всичко живо.

          – Ами, ние къде сме тръгнали тогава ?– обади се Веселка.

          – Аз се притесних за братовчедите, как ли се справят? – изписка Шуши.

     В далечината прахоляк започна да се вдига и зад сухите треви се появиха запъхтяни синовете на Кики. Майка им ги следваше разплакана, влачейки един голям вързоп с покъщнина.

          – Ох, какво ни сполетя – завайка се тя – къщата ни събориха, храната в килера отиде, бездомни сме, как ще изкараме зимата. 

    – Седни, поеми си въздух, къде е дъщеря ти – успокои я таралежа. – Приятели сме, в нужда няма да ви оставим. Задружно все нещо ще измислим.

          – Дъщерята идва, тя дърпа каручката с каквото успяхме да спасим, завивките от леглата и две торби овес,  другото изоставихме от страх.

         – Аз предлагам да обръщаме към езерото, за да стигнем преди залез в нашата гора – намеси се Веселка. – Лодката е голяма, скрита е на сигурно в тръстиките, ако трябва на два курса ще преплуваме.

          Гладни, жадни и притеснени всички забързаха по обратния път без да се оплакват.

Нека стигнат до водата, пък там ще седнат да починат.

         Шуши вече имаше план къде да подслони полските мишки. До техния пън-къщичка от години лежеше един стар метален чайник, захвърлен от небрежни туристи. Като го почисти и посипе отвътре със сламки, чудесна работа ще свърши, поне като за начало.

         За късмет Пепа, Пешо и патетата ги посрещнаха до лодката, свраката вече ги беше информирала за ситуацията. Всички хапнаха набързо каквото носеха по раниците. Ежко раздаде ябълки и круши от бодлите си, той раница не носеше. 

    Натовариха се на боровата кора, само за малките мишоци място не остана, но те с удоволствие се настаниха на гърба на Пешо. Миризмата на водна мента и влага действаше успокоително, слънцето не прежуряше вече, прахоляка и шума от хората останаха в далечината.

   От другата страна на езерото Иван Горски ги чакаше. Той ги покани в градината си, почерпи ги с плодове и зеленчуци, изслуша патилата им.

  Когато стигнаха на полянката пред пънчето на Танчо и Шуши, вече беше започнало да се смрачава. Всички задружно почистиха и подредиха стария чайник.Получи се уютен дом. Ветрец подухна, заваляха жълти есенни листа. Веселка и Ежко пожелаха лека нощ и се отправиха към топлите си легла.

  Настана време да оставим нашите горски приятели да поспят след уморителния пълен с премеждия ден.