Смелчага


В края на март гората се подготвяше за пролетта. Сочни дебели пъпки се забелязваха по клоните на дърветата. Зелени връхчета коприва си прокарваха път между влажната шума. В късния следобед под един шипков храст мишока Гошо поседна да почине след дългия път. Извади от тръстиковата си раничка последната шепа овес и се замисли. Тази вечер непременно трябваше да стигне до дома на сестрите си, храната свърши, гората ставаше страшна и студена през нощта. Той идваше чак от овесената нива до селото. Строежа на новия път прогони и него накрая. Когато миналата есен роднините му тръгнаха да търсят нов дом Гошо остана, мило му беше, не му се напускаше родното място. Едвам прекара зимата сам.

 От една сврака научи как добре са се устроили сестрите му, какъв хубав дом имат и колко много нови приятели. Реши се накрая да се присъедини към тях.

 След като похапна го налегна дрямка. Огледа се наоколо и реши да се подслони в корените на един стар обрасъл с мек мъх пън. В кухината не духаше и той се унесе. Събуди се от странен шум, отвори очи, около него беше пълен мрак, една лапа с огромни нокти се опитваше да го сграбчи. Гошо от ужас захапа лапата с острите си предни зъби, нападателя му се стресна и се отказа. След половин час треперене мишока се показа от скривалището си и със свито сърце продължи през тъмната гора. За щастие не след дълго забеляза светлинка, последва я и достигна до вратата на горското кафене.

 Кафенето принадлежеше на мишката Шуши и се помещаваше в едно старо буре. Стопанката точно премиташе пода за последно и се канеше да си ляга, когато на вратата плахо се почука. Съпруга и Танчо се стресна от дрямката си на люлеещия стол и скочи да отвори.

– Добър вечер, извинете за късния час, но съм в нужда, глад ме мъчи, а навън обикаля един страшен звяр, лисица е май, едвам се спасих. Аз съм Гошо от овесената нива, сестрите ми живеят в тази гора. Розичка и Софи се казват, дали ги познавате?

Влизай, познаваме ги разбира се, ще те нахраним, ще те подслоним за през нощта, а утре ще те заведем при тях. –отвърна Танчо. – Булка, гост от далеч ни е дошъл, аз ще сложа още дърва в печката, сипи му от копривената каша,  и дай насам шипковото вино!

  Стопаните на кафенето и Гошо прекараха повече от час в сладки приказки, бутилката вино свърши, дървата изгоряха. Госта беше настанен в един ъгъл върху купчина слама и завит с вълнено одеяло плетено от сестра му. Танчо и Шуши най накрая се прибраха в спалнята си и всички дълбоко заспаха. На сутринта още преди закуска се появи къртицата Гинка, тя използваше специален проход под земята, който се отваряше в средата на салона за гости. Гошо доста се изненада когато един дървен капак се надигна и калната къртица се измъкна без предупреждение. След нея, но този път през вратата пристигна мишката Кики с двамата си палави малчугана и красивата си, вече пораснала дъщеря Лили.

– Кой е този симпатичен младеж?- подхвана любопитната Кики. – Той тука ли приспа, трябва да е дошъл много късно снощи. Нали не сте закусили? Нося баница с коприва, Лили хайде помогни да сложим масата!

Гошо беше представен на всички. Той заразказва патилата си, като стигна до срещата с лисицата доста преувеличи, поувлече се, защото много искаше да се покаже смел пред хубавата дъщеря на Кики.

–  Има ли лисици в нашата гора? – обади се къртицата.

– Как така никой друг не я е срещал, сигурен ли си, че беше лисица?

– Може скоро да се е преселила. Сигурен съм, имаше огромни нокти на оранжевата лапа която захапах – отговори Гошо.

 Закуската беше подредена на най голямата маса, баница, палачинки, овесена каша и сушени плодове. За пиене домакинята предложи билков чай и хвойново кафе. Танчо представи на госта снахата и сина си, после гордо се похвали с двете новородени внучки. Бебета бяха много забавни, всички им се радваха и се надпреварваха да ги подържат за малко.

-Ех, Лили, и на тебе ти е време вече да се задомиш и аз искам внуци! – въздъхна мишката Кики.

 Докато компанията похапваше в горското кафе,  обстановката в къщата на Дядо Иван, на другия край на гората не беше толкова спокойна.

– Казах ти да не излизаш по тъмно, кой те накара да бъркаш по хралупи, не се оплаквай и не куцай, ще ти мине, нали я превързах тази лапа… – занарежда Иван Горски.

– Миришеше ми странно тази мишка, не е от нашата гора, ти си ми казал да не ги закачам твоите приятели, ама това е непознат, исках просто да го събудя, да го поразпитам – измрънка оранжевия котарак Том.

– Ще ти дам малко лешници, ще ги занесеш на Шуши! Сигурен съм, че снощния ти нападател е отседнал при нея. Кой знае как си го уплашил, ще му се извиниш! – отсече Дядо Иван.

– Ха, защо да му се извинявам? Той ме захапа, аз да се извинявам! Добре де, но първо искам да похапна! Не остана ли нещо от твоята закуска? – ядосано отвърна Том.

Естествено котарака беше обилно нахранен, Иван Горски много си го обичаше. Нагласен с шарена торбичка през рамо и превръзка на предната лапа той се отправи към мишата полянка.

По пътя срещна катеричката Веселка с пълна кошница коприва. Не пропусна да и се оплаче.

– Аз пък идвам от Розичка и Софи, бяхме рано тази сутрин за коприва и ги изпратих до вратата. У тях е лудница голяма, Брат им Гошо пристигнал от полето, тук вече искал да живее. Снощи приспал при Танчо и Шуши. Тази сутрин, след закуска, къртицата го привела през подземните си коридори до дома на сестрите му. Страх го било през гората да върви, имало лисици – заразказва катерицата.

– Абе, да не съм аз една от тез лисици?- захили се Том.

– Ще взема да дойда с теб до кафенето, интересно взе да става, тъкмо ще занеса на Шуши  кошница коприва. Ще ми разкажеш по пътя, какво точно ти се случи снощи – предложи Веселка.

 В горското кафе ги очакваше голяма компания, освен домакините и младото семейство, там все още беше Кики с дъщеря си и момчетата. Котарака предаде на вратата извиненията си и лешниците, и забърза обратно към къщи.

Като се настани удобно на един стол пред печката катеричката  заразпитва:

– Е какво ще кажете за Гошо, как ви се видя. Ще трябва къща да му търсим май, при сестрите му е доста тясно.

– Добро е момчето, наперено, разговорливо и точно му е време за женене. Май хареса нашата Лили – обади се първа Кики.

– Има си и занаят, дърводелец бил, обеща да стегне масите и столовете, пък и малко нови да направи – допълни Танчо.

Докато течеше обсъждането Веселка наблюдаваше младата  Лили. Девойчето навело поглед замечтано се усмихваше. Катеричката прецени, че няма смисъл да разказва историята на котарака Том. Нека Гошо си остане герой в очите и. Малко преувеличил, какво толкова, на всеки му се случва, когато иска да направи добро впечатление.

Привечер кафенето  съвсем се напълни, Гинка, Гошо, сестрите му и техните семейства дойдоха за вечеря.

Шуши сготви прясната коприва с ориз и див чесън. Изпече топъл хляб и малко лешникови курабийки за децата. Танчо извади този път от къпиновото вино. Докато приготвеше специалния си билков чай Веселка се обърна към всички:

 – Да ви кажа, за да не се притеснявате повече, лисицата е прогонена. Котарака на Дядо Иван ми разказа днес, че много я уплашил, толкова много, та избягала в съседната гора.  

 – Вие ако искате пак може да използвате моите тунели, затова съм ги копала – обади се притеснено Гинка.

 -Ще ги използваме, страхотна работа си свършила, и си поставила табели на всяко кръстовище. Дори аз, дето съм нов тук, мога да се ориентирам – побърза да я успокои Гошо.

На къртицата много и хареса похвалата, за благодарност след вечеря покани новопристигналия мишок да приспи при нея. Оказа се, че тя имала апартамент за гости свързан със задната врата на кухнята и.

– Апартамента е обзаведен има печка и дори прозорец на тавана, наполовина е под земята, намира се в основата на един кух пън, пробвай, ако ти хареса, може да останеш колкото си искаш – обясни Гинка.

Да, на Гошо много му хареса. Късно през нощта в удобното легло разположено точно под прозореца, той се загледа в бляскащите звезди и се почувства много щастлив. Имаше покрив над главата си, нови приятели, не го мъчеше глад и май започваше да се влюбва. Тази нощ го очакваха прекрасни сънища с участието на красивата мишка Лили. 

,