В края на Ноември есента постепенно отстъпваше място на зимата, по дърветата в гората почти не се виждаха листа. Духаше студен вятър. Дъждовни облаци сивееха от небето. Рано сутринта катеричката Веселка почука на вратата на полските мишки, носеше кошница с храна, като добра съседка. Те отскоро живееха в едно повалено дърво точно до нейната хралупа. Строителите на новия път ги прогониха от полската им къщичка.
Мишката Софи отвори с усмивка и я покани в големия хол, който деляха с семейството на сестра и Розичка. Това беше единственото общо помещение в средата на кухия дънер. В двете му страни имаше вратички които водеха към спалните на новодомците.
– Добре сте се подредили, удобно ли ви е – попита Веселка.
-Чудесно е всичко, без теб и другите горски приятели едва ли щяхме да се справим. – отговори Софи – Аз, докато живеехме в полето изработвах съдове от глина, иска ми се да отворя грънчарница тук в гората. Ще ви направя много красиви и полезни неща за да ви се отблагодаря. Ще ви науча как се работи с глина. Така ще преборим скуката през зимата.
– Хареса ми тази идея. Дочух, че сестра ти също е талантлива, плетяла страхотни пуловери, събирала вълна от поляните където пасат овцете, и я боядисвала с билки. Тя тук ли е, много искам да ми покаже ръкоделията си.
В този момент от спалнята в ляво се появи Розичка носейки чувал вълна, нейният мъж Трънчо снощи го беше докарал от полето.
Тя с удоволствие се присъедини към раздумката. Докато течеше разговора, извади малка дървена хурка, започна да преде вълната и да я навива на кълбета. Веселка гледаше с голям интерес, дори опита да помогне, но не се получи от първия път.
След около час трите приятелки вече имаха план за действие. На полянката до кафенето с помощта на къртицата Гинка щяха да направят пещ от глина вкопана в земята, за да се използва за грънчарството, а до нея от тръстика и клони колиба в която да творят. Със сигурност стопанката на близкото кафене, мишката Шуши, нямаше да ги остави без топъл чай и курабийки по време на работа.
Без да се бавят повече двете сестри се отправиха към кафенето, там се очакваше да открият и вербуват Къртицата Гинка.
Веселка пък пое към езерото да моли дядо Иван Горски за помощ и съвет. Дядо Иван много обичаше горските обитатели, говореше езика им и винаги ги подкрепяше. Той живееше в малка спретната къщурка до водата.
В сухите тръстики на брега катеричката срещна Патока Пешо и лесно успя да го заинтригува с идеята за работилницата.
Пешо и жена му Пепа отскоро изработваха панери и столчета от тръстика, влечаха ги занаятите. Оказа се, че те знаят от кой бряг на езерото може да се изкопае глина, и обещаха да докарат пълна каруца до един час.
В това време на полянката пред кафенето къртицата усилено копаеше, около нея всички се опитваха да помагат носеха клони и борови кори за постройката. Малките мишлета играеха наоколо в калта.
По обед мишката Шуши нахрани работниците с овесена каша. В старата бъчва превърната на кафене печката гореше, имаше и чай за тези които идваха да починат на топло.
До три часа пещта за грънците стана готова, работилницата също беше почти завършена. Докато постилаха пода с листа Веселка и Мишката Софи се разприказваха.
– Откъде се научи да майсториш от глина – попита катеричката, – някой трябва да ти е показвал в началото.
– В полето под стрехата на кошарата в която нощуват овцете, една бяла лястовица имаше гнездо – започна Софи – тя ми е учителката, много е добра, аз не мога да се меря с нея. Като говорихме последно, ми каза, че е вече стара да лети на юг тази зима.Щеше да е хубаво да е наблизо, чудя се дали би искала да дойде да живее тук при нас в гората.
– О, познавам я аз тази бяла лястовица – обади се свраката клюкарка, вчера я видях да гради гнездо на дядо Иван на прозореца, оплакваше се от строежа на полския път, затова се преместила, да избяга от шума и прахоляка. Ей сега ще прехвръкна да я доведа.
Като започна да се свечерява Розичка извика всички малки мишлета, преброи ги, след това като видя колко са кални веднага организира едно голямо къпане. Отстрани до кафенето в стари тенекиени консерви Шуши събираше дъждовна вода, използваше я за готвене и миене на съдове. Най дълбоката консервна кутия стана импровизирана вана, малчуганите един по един минаха през нея. След банята веднага ги прибраха вътре пред печката да съхнат.
Свраката наистина доведе бялата лястовичка и под нейно ръководство с глината от езерото мишката Софи направи първото си гърне. Докато го чакаха да се изпече в новата пещ нашите приятели се сгряваха пиейки шипково вино.
Творчески разговори се подхванаха. Всеки искаше да изкаже мнение или да даде идея. Оформиха се няколко клуба по интереси. Беше решено, всяка сряда да се събират любителите грънчари, а всеки петък групата за плетки. Катеричката Веселка понеже много разбираше от билки и растения обеща да измисли специални цветни отвари за боядисване на прежда. Задачата по глазурите за грънци повериха на Танчо, съпруга на мишката Шуши, той трябваше да ги разбърка от борова смола и цветни сушени мъхове. Експерименти предстояха.
Вечерта завърши в кафенето. Изморени и премръзнали героите от днешния ден се събраха около запалената печка на лешникови курабии и кой каквото му се пие
You must log in to post a comment.