Пътешественик

В края на септември, когато дните започнаха да намаляват и нощите да захладняват, сивата катерица Пират все още пътешестваше. Преди три месеца напусна родната си гора с раница на гърба и големи планове.  Много места обиколи. Стигна чак до соленото море. Срещна странни животни и още по-странни хора. Натрупа материал за цяла книга.

Днес се събуди в хралупата на едно дърво насред полето. Стомахът му издаде странен звук, снощи гладен си легна. Сега ако беше в стаята си при катеричката Веселка, откъм кухнята щеше да се носи миризма на лешникови курабийки.  Погледна в раницата, но вътре намери само два жълъда, крайно недостатъчни, за да заситят глада му. Набързо напусна убежището си и заподскача по храстите наоколо да хапне къпини, които точно сега зрееха в изобилие. Докато се хранеше, се огледа. В далечината се виждаше  камбанарията на църква – а където има църква, има и село. Пират се отправи към селото. Не след дълго, забеляза стадо овце и попита една от тях:

– Добър ден! Може ли да ми кажете името на селото отсреща?

Овцата го изгледа глупаво и продължи да пасе. Сивата катерица разбра, че информация няма да получи и продължи през току-що ожънатите ниви. Около него всякакви птици кълвяха изостанали по земята житни зрънца. Една черна врана се оказа по-разговорлива и му разказа за близката ферма, за селото и дори за семейство катерици, живеещи в старата мелница до реката.

Пират посети първо фермата. Запозна се с животните там. Кравите му се видяха огромни, но пък бяха спокойни и любезни. Гъските вдигнаха страшен шум, говореха една през друга, едвам разбра какво се опитват да обяснят. Днес в задния двор на църквата в градинската барака се провеждало празненство с есенен базар.

Когато Пират пристигна пред вратата на въпросната барака трябваше да се нареди на опашка. Жабата Меган играеше портиер. Силно гримирана и облечена в розова рокля, тя уж даваше информация, но всъщност повече разпитваше.

– О, тук виждам един красив младеж ! – обърна се Меган към нашия пътешественик. – Не съм те срещала досега, откъде си? Заповядай, веселбата вече започна! Гладен и жаден няма да те оставим!

 – Благодаря, идвам отдалеч, пътешествам,  имам интересни истории за разказване. Вие ще ме нахраните, аз ще ви позабавлявам – отвърна Пират и се промъкна през входа, образуван от две разместени летви.

Вътре между стари саксии, лейки и градински отпадъци бяха подредени щандове с храна, напитки и какво ли още не. Идеята на събитието беше да се разменят провизии преди да започне зимата. Всеки носеше, каквото му е в повече. Имаше огромни ябълки и круши, семена, картофи, лук, моркови, орехи, бадеми, невероятно разнообразие. Пират оглеждаше всичко с изумление. Той си спомни как горските му приятели варяха заедно сладка и мармалади. Усети, че му липсват, очите му почти се насълзиха. В този момент някой го побутна по гърба. Обърна се и се блъсна в една огромна катерица с още по-огромен тумбак.

– Хей, приятел, ти ли си пътешественикът? Аз съм Роко, местна знаменитост, живея в старата воденица. 

– Приятно ми е да се запознаем! – отвърна Пират и носталгичното му настроение се изпари.

Наоколо цареше суматоха. Върху обърната стара касетка вместо кегли бяха наредени круши. Хвърляйки кестени, група мишлета се опитваха да  съборят, колкото си може повече от крушите.

– Аз съм добър на тази игра, миналата година спечелих срещу шампиона на мишките. Семейството му ми слугуваше два месеца, такъв беше облогът – похвали се Роко. – Аз съм женен, имам две дъщери. Ама ние вкъщи не сме по работата, жената или плете, или клюкарства, а дъщерите по цял ден се излежават.

В този момент се появи жабата Меган. Тя огледа Пират от горе до долу и подхвана:

– Роко, ти този младеж що не го вземеш за зет? Виж какъв е хубавец, пък и опит е събрал, свят е видял. Много ще си подхождат с голямата ти дъщеря. Помощник ще си имаш, компания ще ти прави…

 – Браво, Меган, чудесно го измисли! Къщата е голяма, храна има, пък и на дъщерите им е време.

Пират се притесни:

– Аз не искам да се женя, добре съм си така, волен и свободен. Оставете тази тема. Гладен съм, какво ще ми препоръчате да опитам?

Какво ти опитване, направо голямо ядене падна. И крушите, и ябълките, и бадемите много се усладиха на сивата катерица. Той не беше виждал толкова храна на едно място. Надвечер всички се засуетиха, започнаха да товарят, каквото са разменили, по колички и каручки. Роко спазари две мишлета срещу торба орехи да закарат неговата направена от стара щайга кола. Пират се реши да му погостува.

– Приятелю, ще ти хареса моя дом, ще видиш. Можеш да останеш колкото поискаш. Сега е време да побързаме, скоро ще се стъмни – нареждаше Роко.

Пътят се оказа приятен, защото други бутаха щайгата с провизии. Унесени в сладки приказки, новите приятели неусетно стигнаха до ромолящата река. На брега ѝ се гушеше стара мелница. Хората от селото не я използваха вече. Вратата потънала в коприва и къпинак, висеше на една панта. Зад тази врата се ширеше имението на Роко. На първия етаж между чувалите със зимнина живееха семейство мишки. Те отговаряха за чистенето и готвенето. Понеже бяха работливи, това че слугуват срещу подслон и храна, съвсем не ги притесняваше. Просторният апартамент на домакините се помещаваше на втория етаж. Около огромна всекидневна се редяха вратите на пет спални,със стени от тръстика и речна кал. Мебелите изглеждаха удобни. По пода се мъдреха ръчно изплетени вълнени рогозки, а по столовете – цветни възглавнички. На единия от диваните полулегнала плетеше жената на Роко. Без да надига глава от ръкоделието си, тя попита:

– Донесе ли ми прежда? Ако не си, връщай се обратно!

– Донесох, жено! Стани сега, гост съм ти довел! Къде са дъщерите? Пак ли  дремят преди ядене? Вдигай ги да ги представим!

Появиха се няколко мишки от долния етаж. Те подредиха масата за вечеря. Семейството на Роко се нахвърли върху храната с настървение. Ядяха много, направо се тъпчеха. На Пират това не му хареса. Никой не подхвана разговор. Дъщерите, огромни и много мързеливи, след като преядоха, се прибраха по стаите си. Не напразно Роко се нуждаеше от компания. Той покани госта си на верандата да изпият по чаша шипково вино и да погледат звездите. Шипковото вино отново напомни на Пират за родната гора. Той заразказва за своите приятели, за вечерите в уютното горско кафене, за танците, за зимнината, която приготвяха заедно. Роко не можеше да разбере тази носталгия. Чудеше се защо Пират не иска да зареже тия глупости и да му стане зет.

– Тук нищо няма да ти липсва, виж как спокойно и богато живеем. Ако искаш компания, ще го уредим. Срещу обилна храна, всеки ще се съгласи да ни позабавлява – не се отказваше Роко.

Доста вино изпиха двете катерици и най-накрая си легнаха. Пират се въртя в леглото до сутринта, не успя да заспи. Стана рано и се измъкна на пръсти през обраслата с коприва врата на старата мелница.

“Мястото ми не е тук. Време е да се прибирам в къщи. Достатъчно пътешествах. Дано успея да стигна до хралупата на Веселка преди да застуди.”- мислеше си той.

Роко и семейството му още спяха дълбоко, те никога не ставаха преди обед. Мишките слуги, улисани в работа, също не забелязаха напускащия гостенин. 

Като излезе на междуселския път и си пое дълбоко въздух, Пират се увери, че е взел правилно решение. В бързината не напълни раницата си с храна – не, че беше гладен след снощното преяждане. По пътя все ще се намери нещо за хапване. Размечта се и ускори крачка. Около него природата празнуваше последните топли дни, нагиздена в златна премяна.

Да се пътешества се оказа много интересно и почти чудесно, но нашият пътешественик разбра, че ще е още по-чудесно да се завърне у дома.