Лиско и Катеринка
Зъъъън, зъъъън…!!!
Будилникът не спирал да звъни, но малката Катеринка вместо да стане, се завила през глава и продължила да спи. Всъщност предната вечер вместо да си легне навреме, гледала до късно телевизия. През това време мама Катя шетала в кухнята на долния етаж, пиела кафе и приготвяла обяда на Катеринка за училището.
„Хм? Защо ли не слиза, ще закъснее и автобусът ще тръгне без нея, а днес няма кой да я закара до училището“, почнала да се притеснява мама Катя. “Сигурно пак не може да реши какво да облече.“
– Катеринкееее, хайде побързай, размърдай си рунтавата опашчица – провикнала се мама Катя, но след като не чула никакво бутане на врати и недоволно мрънкане, решила да провери на място какво се случва.
– КАТЕРИНКЕ, ставай веднага! Осем без десет е, ще изпуснеш автобуса. Бързо се приготвяй, аз отивам да сложа кутията с обяда в раницата ти.
– Мамооо, ще закъснея! Защо не ме събуди по-рано, мамооо?!
Катеринка скокнала от леглото и за секунди минала през банята, тоалетната, измила си зъбите и облякла първите ѝ попаднали дрехи. С два подскока се озовала на първия етаж, обула се, грабнала си якето и раницата и се затичала към автобусната спирка, без да обърне внимание на мама Катя, която викала и ръкомахала след нея.
Автобусът тъкмо тръгвал, когато Катеринка задъхана, успяла да се качи в последния момент. Тъкмо да седне на предната седалка и се сетила, че трябва да си плати билета за автобуса. Бръкнала в джоба на якето, за да си вземе пари, но пари нямало.
„Ами сега?! Аз май забравих да взема, не мама забрави да ми даде… Ааа, сега разбирам защо махаше и викаше след мен!“
Катеринка притеснено започнала да си бърка по джобовете на якето, на дънките, почнала да рови в раницата, но нищо, дори една стотинка не открила.
През това време нейния съученик Лиско я наблюдавал от задната седалка на автобуса, досетил се, че Катеринка няма пари да си плати билета, отишъл при шофьора и платил вместо нея.
И така пристигнали в училището. Започнали часовете. Първо имали математика, после четене и писане, музика и накрая дошло време за обяд. Някои от децата отишли в училищната лавка да си купят нещо за ядене, а други като Катеринка си останали в класната стая, за да си хапнат обедите, приготвени от родителите им. Катеринка вече умирала от глад и с нетърпение извадила огромния сандвич, приготвен от мама Катя. Отхапала си малко.
„Мммм, много е вкусен, мама прави най-страхотните сандвичи на света“, помислила си Катеринка и в същия момент видяла Лиско, който си стоял на чина, без да яде и го попитала:
– Лиско, ти няма ли да ядеш?
– Не съм много гладен. – отговорил Лиско.
Катеринка обаче не се отказала:
– Как така не си гладен?! Аз умирам от глад. Как ще издържиш цял ден, без да ядеш, ама да не си болен? Къде ти е кутията, знам, че леля Лиса всеки път ти я натъпква с много храна?
Лиско навел глава и измърморил под носа си:
– Мама не се чувстваше добре, настинала е и остана да си лежи в леглото и тате ми даде пари да си купя нещо от лавката.
– Какво седиш тука тогава, отивай да си купиш, ще ни свърши междучасието.
Изричайки това, Катеринка разбрала защо Лиско не отива до лавката. Той нямал пари! Та нали сутринта ѝ платил билета за автобуса и сега не можел да си купи нещо за хапване. Катеринка веднага разчупила сандвича си на две и дала по-голямата половина на Лиско.
Той обаче започнал да се дърпа:
– Не го искам, за теб е, а и ти си толкова гладна.
Катеринка разбира се настояла:
– Виж какво, Лиско, ние сме приятели и си помагаме, нали? А и без това сандвичът ми е огромен.
И така двамата съученици хапнали с наслада вкусния сандвич, после си разделили и плодовете.
А от този ден нататък приятелството им станало още по-здраво и силно и знаели, че винаги могат да разчитат един на друг.
You must log in to post a comment.