Подаръци ще има


През декември в гората беше студено и слънцето ако въобще се покаже се скриваше рано. Днес следобед не валеше и Мама Зайка  разреши на малките зайчета да излязат за малко да се поразтъпчат. Даде им строги наставления да не се отдалечават от хралупата, да не се цапат много и да не се бият по между си. Към пет часа започна да се смрачава и след като свали зеленчуковата супа от печката, тя отвори предната врата за да ги прибере на топло. Зайчетата разбира се бяха кални до ушите, най малкото дори беше наранило задното си краче в бодлите на близките къпинови храсти. Раната не беше голяма, но трябваше да се почисти и превърже.

    Длъжността на горска медицинска сестра се изпълняваше от катеричката Веселка, тя познаваше всички билки, правеше от тях лековити отвари за различни болежки и в повечето случаи се справяше прекрасно. Ако ситуацията изискваше по сериозна намеса  дядо Иван Горски поемаше случая.

      Зайка нахрани децата си, наметна вълнен шал и забърза по пътечката за стария дъб  в които живееше катеричката. Тъмната гора изгледаше враждебно страшна, ако не я познаваш добре и не си свикнал с нощните шумове по добре не се разхождай сам след залез слънце през зимата.

      Веселка точно се беше навечеряла когато на вратата се почука. Тя бързо отвори и покани Зайка да влезе на топло.

          – Няма да влизам, дошла съм да те взема, ще  те водя у нас, да промиеш една рана на сина ми, притеснявам се да не се възпали – нетърпеливо започна Зайка.

          – Добре де, влез само за малко, докато приготвя чантата с лекарствата, аз тъкмо мислех да си лягам, в тези студени зимни вечери няма какво друго да се прави – отговори Веселка.

         След по малко от десет минути, катеричката и Зайка вече бяха преполовили пътя към заешката дупка. Ледения вятър смразяваше кожухчетата им, въздуха миришеше на зима, само луната осветяваше голите клони на дърветата.

     По тази причина двете въздъхнаха с облекчение, когато прекрачиха прага на уютната и осветена от няколко свещи и тлеещ огън хралупа.  Малките зайчета спяха на пода пред огнището направено от стара консервна кутия.

         – Виж, ги как за задрямали в хола, колко пъти  им повторих преди да тръгна, ако им се доспи да си легнат в  спалнята – завайка се мама Зайка.

          – Не се ядосвай, аз ще ти помогна да ги преместим под завивките, тук сигурно им е било по топличко – обади се катеричката.

   След половин час раната на най-малкото зайче беше промита, превързана и то спеше под завивките до братчетата си. Зайка убеди катеричката да остане да пренощува в стаята за гости защото навън заваля сняг и стана още по студено. Преди да си легнат приятелките обсъдиха наближаващата коледа на чаша ароматно малиново вино.

      – Аз подхванах да плета нови шапки и шалчета за децата, това ще им са подаръците, друго не мога да си позволя – сподели Мама Зайка,- но имам само бяла прежда, искаше ми се да са по цветни и красиви.

       – Утре ще те заведа в ръкоделницата на полските мишки до новото кафе, те правят чудеса от прежда, глина и други подръчни материали. Използват билки за да боядисват преждите. Ще бъде интересно за малките, а ние ще се разнообразим, ще се видим с приятели, ще похапнем от вкусните курабии на Шуши в кафенето -отговори Веселка.

        На сутринта, всичко беше побеляло в гората, снега блестеше красиво под зимното слънце. След закуска Веселка, Зайка и зайчетата се отправиха към полянката на мишките. Когато пристигнаха се оказа, че Шуши и Танчо  вече бяха подготвили за гости топлото украсено с коледни гирлянди кафене. По масите се виждаха табли орехови кексчета, а прочутите лешникови курабии ухаеха прекрасно от фурната.  Веднага им беше предложен чай с мед, за да се сгреят. Разговора естествено се завъртя около предстоящите празници, плановете за украса и подаръци.

    В съседната ръкоделница  сестрите Софи и Розичка вече творяха, те бяха готови да помагат с идеи и материали на всеки който искаше да събуди артистичния си  талант. Зайка получи от тях зелена прежда и торба със суха орехова шума, за да боядиса част от белите кълбета които имаше. Розичка и показа как се плетат ръкавички, за да добави и тях към подаръците за зайчетата. Така всяко от децата, щеше да получи комплект шал, шапка и ръкавици в три цвята – бял, зелен и орехово кафяв. Софи в това време правеше глинени чаши за чай. Тя помоли за помощ малките зайчета. Раздаде им по една чаша и им постави задача да ги изрисуват както пожелаят.

     По обед пристигна патока Пешо с жена си Пепа и патетата. Те донесоха два снопа суха тръстика от езерото и започнаха да дават уроци по плетене на панери и кошници.

      Днешния зимен ден не беше скучен като вчерашния, защото горските ни приятели бяха заедно и имаха интересни занимания.

      Обаче както знаем, зимните дни са къси, слънцето залязва рано, затова когато започна да се смрачава към пет следобед, всички се отправиха към домовете си.

       Пътя на катеричката  Веселка минаваше покрай Ежовата дупка. По това време на годината той не излизаше, повече спеше и само от време на време се събуждаше за да похапне. Веселка носеше кошница с курабии и кексчета, подарък от Шуши. Реши да се отбие за да остави малко от лакомствата на Ежко. Изненадата беше голяма, когато разбута купчината сухи листа в средата на дупката и откри не един а два заспали таралежа. Нейният приятел си имаше компания за допълнителна топлина. Катеричката остави храната без да ги събужда и се измъкна тихо.

      След като се прибра в ствола на стария дъб и запали печката за да се стопли, Веселка реши да си направи един билков чай преди лягане. На люлеещия стол докато отпиваше на малки глътки от ароматната напитка, тя се замисли, че може би е време да прибере сивата катерица Пират за съквартирант. В края на краищата, кой е казал, че зимните нощи трябва да са самотни и тъжни.