Оги

Имало едно време, когато на бял свят дошло момченце на име Оги. Когато се родил обаче, той бил без лице. Докторите много искали да му помогнат, направили му много операции, но въпреки това лицето му не било като на другите деца. Това всъщност го правило различен от другите, но не и лош. Той бил много добро момченце, което е като другите деца само че никой не искал да си играе с него.

Когато станал пети клас, родителите му решили да се преместят в по-голям град и Оги отишъл в ново училище. Но там отново всички го отблъсквали. Децата от неговия клас го тормозили, хвърляли му храната, заключвали го в тоалетните, биели го и още много лоши неща, които децата не трябва да правят. Родителите му били много притеснени, че и тук отношението на децата е същото. След една родителска среща, обаче, нещо се променило. Майката на едно от децата на име Анабел, решила да си поговори с нея:

– Миличка, знаеш ли защо Оги изглежда така?

– Не, мамо, не знам! – казала Анабел.

– Той така се е родил, но всъщност знаеш ли, че той е същият като вас. И той мечтае, и той играе с играчки… Оги е различен отвън, но е много добро дете отвътре. Никога не гледай хората как изглеждат! Първо ги опознай, след това решавай дали искаш да си приятел с тях! Хората са или добри, или лоши! Няма грозни и хубави, защото всеки е красив по свой начин!

И в този момент, Анабел разбрала каква грешка е направила.

На следващия ден Анабел отишла при Оги, за да му се извини, но той не повярвал на думите, защото си помислил, че отново е някаква тяхна шега.

– Оги, аз наистина съжалявам! Вчера мама ми разказа твоята история и аз разбрах каква голяма грешка съм направила! – казала Анабел през сълзи. Оги видял, че тя наистина съжалява и това не е шега.

– Искаш ли да сме приятели? – попитала Анабел.

– Разбира се! – отговорил щастлив Оги, защото това бил първият му приятел в живота освен родителите му.

Когато се прибрал у дома, той веднага разказал за новия си приятел. Родителите му били толкова щастливи и решили да направят парти вечеря като поканят и Анабел.

И така Оги и Анабел започнали да си ходят на гости, да гледат заедно звездите и планетите през микроскопа на Оги, да мечтаят, да играят заедно и всики неща, които приятелите правят.

На следващия ден децата отново започнали да се подиграват на Оги и да го тормозят. Това обаче Анабел не харесала и в едно от междучасията тя застанала пред класа:

– Моля ви, искам да кажа нещо! В нашия клас има едно момче, което се оказа най-добрият ми приятел! Да, аз също го тормозех, но вечерта след родителската среща мама ми разказа историята на Оги. А вие знаете ли я?! Предполагам, че не. Ами искам да ви кажа, че той е същият като нас, просто е с различно лице, обича планети, има много хубави игри, има много сладко кученце, има прекрасни мечти! Вие не го познавате, но му се подигравате. Защо? Аз разбрах моята грешка и откакто станах приятелка с него, разбрах колко много боли всеки ден да слуша обидите ви! Обичам те, Оги! Ти си ми най-добрият приятел!

Тези прекрасни думи много разстроили децата. Но от него ден нататък, всички обиди и тормоз престанали. Всички искали да опознаят Оги и всъщност разбрали колко забавно и добро дете е той.

Затова, деца, никога не се подигравайте и не тормозете децата, които са по-тихи и срамежливи или просто изглеждат по-различно, защото точно тези деца може да се окажат пълни с изненади!