Обичам те

Обичам те! – каза Морето –

и се втурна да гони брега –

вълна след вълна от сърцето

и вятъра – шепот в духа!

 

Обичам те! – каза Земята –

и в пръстта ѝ живот оживя!

И в праха – и в дъха – и в цветята –

в кръговрат през нощта и деня!

 

Обичам те! – Слънце в очите

спусна животворно лъчи –

и в баланс на ума във съдбите

сетивно и топло гори!

 

Обичам те! – ехо в Звездите –

от безкрайни безбройни следи –

се сля в светлини на душите

през невидими нишки в черти…

 

И разля се Всемира във цяло

Единство с Хармония в зов…

и цветно – и черно – и бяло –

в същността си е всичко … Любов…