Неочакван подарък


Има дни, в които подаръците са скрити в неподозирани състояния!
Изисква се смелост и мъдрост да видиш отвъд… и точно тогава насред дъжда идва цветето…

Една сутрин Фатима се събуди много рано, уж  както обикновено, но в сутринта все пак имаше нещо различно… усещаше се в сърцето и… То беше притихнало и тъжно. Някаква необяснима умора беше заместила радостта от Изгрева… 

Разходи се вяло из тихата къщата ..всичко беше наред. Близките и спяха спокойно, а тягостното чувство продължаваше да я следва, дори когато излезе да погледа прекрасната морска шир… 

Слънцето се показа зад планината и огря угриженото и лице… тя пое дълбоко дъх и заплака… толкова много Любов бе раздала през дните си..толкова Любов бе получила, а ето, че тази сутрин Живота сивееше въпреки всичката красота на морето и слънцето.

Фатима се услуша… чуваше се шума на събуждащият се град – няколко кучета лаеха в далечината, а врабчетата спореха по важни въпроси… 

Тя утихна… избра да приеме тъгата, така както се приема неочакван гост. Просто попита откъде е дошла… и когато не получи отговор се отпусна на стола на верандата и се заслуша в мига… Вместо Тъгата, чу Слънцето… То и прошепна за неумолимия кръговрат на Живота… за мъдростта и смъртта… за прехода между тях… за това, че за да се роди новото – Старото – това, което познава ще трябва да се отмести – Завинаги… 

Когато погледна дълбоко в гърдите си осъзна, че всичко това тя вече го знаеше… и точно от там извираше днешната и тъга… разбра, колко до болка се беше привързала към всичко, което познава… всичко, което беше приела за даденост… вместо да вижда света, като вечно променящ се… Вечно!

Погледна към спящите си Деца, ето Те никога няма да бъдат същите, като вчера… всеки ден бавно, почти неусетно се променят и всичко това е естествено и в същото време толкова непредсказуемо мистериозно…  Каквото са видели и преживели дотук ги оформя и развива в непознаваеми друмища… Какво и остава, освен да се запознае и тази сутрин с тях! И тази сутрин да се взре в очите им и да попита на глас “От какво имаш нужда”… посегна да приготви закуската и се спря… нима знаеше какво биха искали да закусват днес?! Те още не са се родили за днешния ден, още спят в снощният сън… Фатима беше объркана… – как да полага грижа за тях,  и да не обуславя “изборите на бъдещето” със своите човешки очаквания… Попита Сърцето си – То винаги знаеше отговора на тези заплетени и на пръв поглед трудни въпроси на своя неспокоен Ум… А То се усмихна съвсем лекичко и прошепна – Обичай! Просто Обичай! И нека всичко, което избираш се води от тази Любов… тогава дори “грешките”са красиви!

Фатима Го разбра и се отпусна в приемането… на настоящия Миг… 

Отпусна всички очаквания, дори за щастие и нещастие, за доволство и недоволство и се погрижи за простичките неща от деня. И тогава се случи Чудото – Птицата на Магьосника кацна на нейното рамо и и намигна. Тя се усмихна и помилва чудната птичка по гръбчето, после продължи да подрежда масата за закуска. А над Сахара за пръв път от много години се струпаха дъждовни облаци, които след миг се изляха като небесна река! Никой не разбра, че реката на милосърдието намери своят извор от сърцето на една смъртна жена… Жена, която отказа своето “щастие” в името на Чистотата на днешния ден! Ден без очакванията на “снощното утре”… 

Закърпи една блузка на лакътчето и седна да пише писмо на Живота…  А дъждът над Сахара продължаваше да полива земята със сладкия вкус на тиха Любов.

Насред пустинята поникна Дърво.Силно и Величествено, то повика при себе си птиците и после и други дървета… хората го откриха и започнаха да спират на сянка под клоните му, да ядат плодовете му насред прашният път… и всички някак усещаха, че това Дърво е за всички! Че негов стопанин е самият Живот!