В днешната прохладна есенна утрин катеричката Веселка пиеше билков чай на терасата пред хралупата си и се наслаждаваше на златната гледка. Долу в корените на стария дъб се чу шумолене и малко след това мишката Шуши се провикна от една купчинка жълти листа:
– Дойдох да ти правя компания, има ли чай за мен.
– Разбира се, винаги си добре дошла, качвай се, с удоволствие ще си поприказвам с теб – отговори Веселка.
Шуши се шмугна през входа в кухия ствол на дървото и бързо се изкачи по витата стълба до терасата на спалнята.
Веселка посрещаше повечето си гости в хола на приземния етаж, така беше по удобно, а горе на високо спеше и криеше запасите си с храна.
-Ах каква красота, от тук се вижда цялата гора, та дори и езерото – въздъхна мишката и се настани на свободния люлеещ стол – помниш ли, този стол аз ти го изплетох от суха тръстика, и ти го подарих за новата къща.
-Помня, как да не помня, любим ми е, но нали си гостенка ще ти го отстъпя за малко – усмихна се катеричката и поднесе чашка от жълъдова шапчица пълна с ароматен ментов чай.
Разговора за завъртя около поканата за гости тази вечер от къртицата Гинка. Такова събитие не се случваше често, Гинка беше саможива, нямаше много приятели. Скоро да живее при нея се премести дъщерята с двете си бебета. По тази причина, партито за запознаване със съседите се оказа неизбежно. Понеже къртицата не обичаше да готви, Шуши и полската мишка Кики обещаха да донесат орехови курабии, овесени кексчета и къпиново желе.
Веселка отговаряше за напитките. Тя правеше страхотно шипково вино и трънков сироп.
Както знаете под земята е тъмно, затова Танчо мъжа на Шуши, измайстори специални свещи – орехови черупки пълни с восък подарен от дивите пчели.
След като изпиха по няколко чаши чай и обсъдиха всички възможни теми Веселка и Шуши се разделиха, защото наближаваше обед.
Танчо изгладнял, чакаше жена си пред входа:
– Айде де булка, умирам от глад, тъкмо реших да почвам сладкишите за довечера.
– Не, да не си посмял, сега ще ти направя нещо набързо – извика му Шуши – като хапнеш ще започнеш да товариш каручката за партито, Веселка те чака да минеш да вземеш напитките.
Съседката, полската мишка Кики, също трескаво се подготвяше, изкъпа момчетата с дъждовна вода събрана в стара консерва, нагласи ги на слънце да изсъхнат, облече си новата рокля от сушени златни листа и занаглася тоалета на красивата си дъщеря.
Към 5 часа следобед, по средата на малката мишина поляна се появи купчина пръст и от нея се показа калния нос на къртицата Гинка.
– Айде гости чакам, от тук е входа – промърмори тя – като разчисти проход през калното хълмче.
Един след друг всички се напъхаха в тъмния тунел следвайки къртицата. Добре че носеха свещи, без тях нищо не се виждаше. След първия завой се отвори широка овална кухина, постлана с мъх и слама – залата за гости, изкопана специално за събирането. Танчо успя да докара каручката пълна с храна, вино, сок и плетени тръстикови столчета. Мишките бързо разтовариха, подредиха и се настаниха удобно.
От един подземен коридор в ъгъла дотича дъщерята на Гинка с двете бебета на гърба. Тя се запозна с гостите и понеже беше приказлива, заразказва патилата си.
След като хапването приключи къртицата Гинка донесе цигулката. Инструмента правен от прочутия майстор Бобър оживя в такт с магическото потрепване на пламачетата от свещите. Сляпата къртица се оказа виртуозна цигуларка. Импровизирания концерт се хареса на всички. Само двете малки мишлета – синовете на Кики, палави и пълни с енергия, не се спряха да послушат. Те откраднаха една свещ и се спуснаха да разследват подземния лабиринт. След известно лутане из коридорите се изгубиха. Свещта им загасна, в тъмнина с много усилия успяха да стигнат до малка дървена врата. Преди да почукат, вратата се отвори и Мама Зайка ги погледна с изненада.
– А, какво правите в тъмното пред задния ми вход, калпазани такива, я влезте на светло да ви огледам –провикна се тя.
Оглеждането приключи бързо, след това мишоците бяха нахранени и прибрани под завивките до вече заспалите зайчета. Зайка отвори този път предната врата и се отправи през гората да информира Дадо Иван Горски за извънредната ситуация. Дядо Иван обичаше горските обитатели, говореше езика им и винаги помагаше.
В това време партито под земята почти приключваше. Изчезването на мишоците беше разкрито, голяма паника настана. Двете къртици провериха всички коридори, дори и най тайните, но напразно. Кики плачеше, Шуши я успокояваше, Танчо поведе групата към изхода на подземното жилище.
За щастие когато се показаха на повърхността, под звездното небе вече ги чакаше Иван Горски по пижама, с лула и усмивка между зъбите. Събуден от Зайка той реши, че няма време за губене и бързешком премина разстоянието от дома си до полянката, за да успокои изплашената Кики.
Мишлетата преспаха на необичайно за тях място тази нощ, но на сутринта се събудиха сред нови приятели.
От сега нататък малките зайчета ще им помагат в правенето на пакости.
You must log in to post a comment.