По залез лодката говори
с небето в ярки цветове –
морето със вълните си се бори –
в отражения и ветрове.
Не питат светлините за посока –
в проблясъци от ритъма свещен –
звезди и прах – и лъч в урока –
в Космоса единно сътворен.
И живи ноти ходят по водата –
играят – гмуркат се – летят –
в живи свръзки – вплетени в душата –
светли струни своя тон шептят.
А лодката люлеейки се носи –
в духа си от материя и плът –
тя няма отговори на въпроси –
тя има пристан, мисия и път.
И гмурваш се – в море от световете –
в изваяни релефи в дълбини –
а лодката те чака – с бреговете –
на кея фара искрено блести!
И ти си цял – и истински – реален! –
през колко мрежи, филтри и вълни…! –
с несъвършенствата си – идеален! –
в една Вселена – просто ти…
You must log in to post a comment.