Лодка

По залез лодката говори

с небето в ярки цветове –

морето със вълните си се бори –

в отражения и ветрове.

 

Не питат светлините за посока –

в проблясъци от ритъма свещен –

звезди и прах – и лъч в урока –

в Космоса единно сътворен.

 

И живи ноти ходят по водата –

играят – гмуркат се – летят –

в живи свръзки – вплетени в душата –

светли струни своя тон шептят.

 

А лодката люлеейки се носи –

в духа си от материя и плът –

тя няма отговори на въпроси –

тя има пристан, мисия и път.

 

И гмурваш се – в море от световете –

в изваяни релефи в дълбини –

а лодката те чака – с бреговете –

на кея фара искрено блести!

 

И ти си цял – и истински – реален! –

през колко мрежи, филтри и вълни…! –

с несъвършенствата си – идеален! –

в една Вселена – просто ти…