Готварски уроци


През студените февруарски сутрини, когато вятъра люшкаше голите клони на дърветата, горските животинки се излежаваха до късно в леглата си. Само стопанката на кафенето, мишката Шуши не си позволяваше този лукс. Още по тъмно тя палеше готварската печка, направена от стара консервна кутия, премиташе пода и започваше да меси всякакви видове питки и курабии. От нея се очакваше да е готова по всяко време да нахрани роднини и приятели останали без провизии след дългата зима. Тя не се оплакваше, готвенето не и тежеше, напротив правеше я по жизнена и щастлива.

Първия посетител за деня се появи точно когато Шуши седна да почине малко на чаша билков чай. Къртицата Гинка не влезе през вратата на бурето превърнато в кафене, тя си имаше специален проход завършващ с дървен капак по средата на салона за гости. Капака се повдигна с поскърцване и калния нос на Гинка го последва:

  – Ох, как хубаво мирише, навреме ли съм за топла лешникова курабийка?

  – Точно навреме, сядай на този стол да те изтупам от пръстта и да помета, че ще я разнесеш навсякъде – отговори Шуши.

След като изгълта не една а три курабии, Гинка подхвана:

–  Много си добра в кухнята, не знам как го постигаш, аз уж твоите рецепти използвам, пък все не ми се получава. Затова съм дошла днес, да гледам и да се уча.

– Няма проблем, тъкмо и снахата чакам, вместо една ще имам две ученички – усмихна се Шуши.  

Снахата Капка и сина на Шуши живееха в един стар гумен ботуш съвсем наблизо. Капка очакваше бебе скоро, по тази причина, тя днес трябваше да се консултира с катеричката Веселка(горската лечителка).  Двете се появиха заедно в кафенето и броя на ученичките се увеличи. След час пристигна и Кики братовчедката на Шуши придружена от дъщеря си Моли:

– А така, хванахме ви в крачка и Моли иска да гледа, баница ли правите, аз в къщи и показвам, но леля Шуши е вълшебница, по добре ще я научи – възкликна Кики.

– Като гледам как се забавляваме, защо не ги направим по чести тези събирания, тъкмо ще помагаме на Шуши, през зимата има много гладни за изхранване – предложи Веселка.

Наистина, зимата беше труден период за горските обитатели, запасите от храна свършваха около февруари.

Добре, че Дядо Иван Горски, които живееше накрая на гората до езерцето, ги снабдяваше редовно с провизии. 

Шуши готвеше икономично, изхранваше няколко миши семейства, двойка таралежи които уж спяха зимен сън, но се събуждаха да похапнат и всеки изпаднал в нужда.

Баницата с ябълки се изпече, ученичките я опитаха и продължиха със следващите задачи. Шуши  ги разпредели на групи, Веселка и Капка започнаха да месят царевични питки, а останалите подготвяха вечерното меню – супа от сушена коприва и зеленчукова яхния.

В съседство с кафенето се намираше горската ръкоделница, където мишката Софи  се занимаваше с грънчарство, а сестра и Розичка плетеше всякакви красоти. Както всеки ден, за да хапнат и починат, по обед те посетиха кафенето.

– Вижте какво съкровище ми даде свраката – сподели след глътка хвойново кафе Розичка и показа шепа лъскави копчета. – Това е най красиво, сребърно и толкова голямо, кой знае от къде са задигнати, обещах да и изплета вълнен шал в замяна.

 – Я да го погледна – обади се Веселка. – Дядо Иван се оплака вчера, че му липсва копче от палтото, скъсало се докато товарел нашите продукти, търсил, но не успял да го намери. Май е неговото, отдели го, като дойде тази вечер ще му го покажем.

До 3 следобед нашите приятелки свършиха много и научиха много. Веселка и Капка се отправиха към дома на таралежите да занесат храна, а останалите поседнаха на чаша ментов чай да обсъдят рецепти и планове за следващия ден.

Много ти благодарим за днес! – въздъхна къртицата – Кажи сега какво да направим за теб в замяна?

– От тебе искам да изкопаеш мазе под бурето, отстрани на тунела от който влизаш, – отговори Шуши – тук отзад зад дървения параван има две просторни стаи, едната е нашата спалня а другата е пълна със зимнина. Ще преместим зимнината под земята, а стаята ще дам на Капка и сина, бебета ще имат скоро не мога да ги оставя в този стар ботуш да мръзнат. Тук е топло, аз постоянно готвя и печката работи.

Речено сторено, Гинка изкопа мазето. С общи усилия продуктите бяха пренесени. Спалнята трябваше да се обзаведе. За начало на две пейки събрани една до друга Шуши постла одеяло и подкани завърналата се от разходка уморена Капка да полегне.

Дядо Иван в този момент почука на прозорчето, носеше кошница с моркови и орехи. Сребърното копче се оказа от неговото палто. Щастлив, че няма да се налага да ходи до града за копчета той благодари и се прибра доволен в дома си.

Семействата на ученичките по готварство се събраха за вечеря. Опитаха и одобриха продукцията от деня. Грънчарката Софи донесе направен от нея специален глинен сач. Стопанката на кафенето веднага го вкара в употреба. За десерт приготви на него прочутите си катми. Поднесе ги на масата с шипков мармалад собствено производство. Чак по тъмни доби Шуши изпрати гостите. Помоли Веселка да се отбие до стария ботуш да успокои  сина и. Да му каже, че Капка е заспала в кафенето от умора и ще остане да пренощува.

След като изми съдовете, помете и изгаси печката, най накрая мишката готвачка, беше готова да си легне. Естествено преди да се пъхне в топлото легло тя плахо отвори вратата на стаята в която спеше снаха и.

– Мамо, влез имам изненада! – обади се Капка от вътре – Не исках да те притеснявам, а и ми е трудно още да стана, имаш внучки, ела да ги погледнеш.

До нея на шареното одеяло сладко спяха две малки розови мишлета. Шуши се разплака от радост, вече имаше на кой да предаде готварските си тайни.

Реши да не събужда съпруга си Танчо, тази вечер радостта ще бъде само нейна. Утре ще е натоварен ден, новината ще се разнесе и партито ще е неизбежно. Като се увери, че бебетата са добре и направи чаша билков чай на Капка тя се прибра в спалнята си.

Докато се унасяше под завивката Шуши се замисли за нещата на които трябва да научи внучките си, за  кухненските вълшебства които трябва да им покаже.

Хубаво е да си оставил частица от знанията и уменията си.

Хубаво е когато има кой продължи след теб.

,