Вярата по Коледа


РАЗКАЗ

Сега ще Ви разкажа една история…Било малко преди Коледа …

Тази година обаче била  много различна, имало болест, която правила хората по света   тъжни изпълнени със негативни преживявания и мисли. Някак всички се били затворили в себе си,  загубили вяра в доброто,  не можели да повярват, че все още може да се случи нещо хубаво. Хората и дори децата били загубили вярата си, че стават и чудеса и Дядо Коледа съществува…

Някъде там в семейството на едно момченце на име Тим също имало тази тишина и тъга, макар и Бъдни вечер и Коледа да били съвсем близо…Тими сякаш единствено носел в себе си една голяма надежда, че всичко ще се оправи ,че всички хора по света ще са здрави, щастливи ще могат за върнат вярата си до сега в доброто. Изглеждало така сякаш, че единствено той вярвал все още в Дядо Коледа, в този белобрад старец с румени бузи, широка усмивка, кристално сини очи и големи кръгли очила . Да, така изглеждал той в очите на Тими и най-вече вълшебникът, който изпълнява  желания, прави и оставя подаръци…

А, някъде там в северното полукълбо до прозореца пред камината в своето  кожено кресло  стоял един старец ,до някъде описанието му можело да се каже, че било като в представите на Тим. Да, това било  наистина Дядо Коледа, но нещо липсвало, това била неговата усмивка и някак изражението му било тъжно.

Защо ли!? Причината била в това, че няма писма с желания за подаръци, от нито едно детенце.. Минавали  дните, часовете …

Станало  24 декември и било точно 12ч.наобяд, когато белобрадия старец отново бил застанал на креслото срещу камината и гледал огъня тъжен изведнъж се чуло шум, който идвал от вън от неговата пощенска кутия ….Хукнал той не можел да повярва!

Стигнал до нея отворил я и вътре имало писмо, в което пишело“

от  Тими за Дядо Коледа!“

Бил толкова развълнуван. Върнал се на своето кресло седнал, отворил писмото и започнал да чете…

Мили, дядо Коледа! Пиша ти, защото аз вярвам във теб, вярвам, че съществуваш, че можеш да правиш чудеса и по Коледа те се случват! Аз не искам никакви подаръци за себе си, единствено имам една огромна молба…Моля, те върни вярата на хората по света, направи ги по щастливи, дай им поне мъничка  надежда, че всичко ще се оправи, болестта да са тъжни ще изчезне, нека твоят подарък, за всички бъде, здраве, щастие и мир … Ще те помоля и още нещо, ако може тази Коледа да има поне мъничко сняг и покажи по някакъв начин на моето семейство, че ти съществуваш, че си истински и можеш да правиш чудеса!

Твой вярващ Тим !

Оказало се, че Тими  е написал писмо до дядо Коледа.

Белобрадият старец, бил с насълзени очи, сега осъзнал, какво се случва по света, защо хората не вярват и защо няма безброй писма изпълнени като всяка година с желания ….Всички не смеели!

Втурнал се той бързо към гардероба, без да се замисля облякъл своето коледно костюмче, сложил червените си лачени ботуши, пухкавата топла шапка и тръгнал към своята шейна и еленчетата. Той бил решил да се опита  да изпълни тези молби на малкия Тим, дори и цената да му е да се покаже на неговите родители. Тази година обаче дядо Коледа взел нещо вълшебно със себе си вместо големия чувал, той сложил в една стъклена кутийка някакъв прашец от три цвята: бял за здраве, зелен за щастие и златен за мир за всички. Този прашец бил  за много сериозни ситуации като тази.

Впрегнал своите помощници на шейната и тръгнал по света. Въпреки, че не му се налагало да слиза и през комините на къщите да оставя подаръци, а само изсипвал от прашеца където минава, тази година сякаш времето още по – бързо летяло.

Вече било двадесет и три часа ставал още час до Коледа Тим и семейство му били на трапезата все още, но не било празнично като други години. Той станал и вече с нетърпение започнал да гледа  през прозореца със същата надежда, с която бил написал и изпратил писмото на дядо Коледа.

Точно пет мин преди да удари дванадесет часа полунощ и завалял сняг, момченцето почти било задрямало, като видяло изведнъж  извикало на своите родители да погледнат и те през прозореца. Те изтичали и в момента, в който погледнали освен снежната покривка на земята в небето видели ярка светлина, шейна и еленчета, а вътре що да видят самият дядо Коледа. Той им се усмихнал, махнал за поздрав, поклатил глава и сякаш иизчезнал. Това което те усетили, било чувство на топлина, любов и най-вече вяра в доброто!

След тази нощ всичко било различно, но този път различно към добро. Болестта изчезнала, хората станали усмихнати по света имало само здраве, щастие и мир! Това за Тим била най-запомнящата се и вълшебна Коледа!

Ваш малък приятел Мартин Бошнаков 10г.

Гр. Бургас

ОУ “Любен Каравелов “